Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1180             Година 17.06.2016              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                    2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Д.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 726 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Т.Я. с ЕГН ********** *** против решение № 5/12.02.2016г. постановено по н.а.х.д. № 311 по описа за 2015г. на Районен съд Средец. Счита решението за незаконосъобразно. Възразява за съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели – очевидци на нарушението и оспорва установената с него фактическа обстановка. Оспорва съставомерността на вмененото му деяние и счита, че същото е недоказано. Счита наложеното административно наказание за неправилно определено и в несправедливо завишен размер. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Регионална дирекция по горите Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Средец е потвърдил наказателно постановление № 642/15.10.2015г. издадено от Директора на РДГ гр.Бургас, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Съдът е приел, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушителят, нарушението и обстоятелствата при които е извършено същото, са коректно посочени. По същество е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на Я. на соченото основание, тъй като събраните по делото доказателства сочат, че именно той е транспортирал дървата на посочените в наказателното постановление дата и място, без да има превозен билет за това, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.266 ал.1, във връзка с чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Наложеното от наказващия орган административно наказание, съдът е преценил за определено в справедлив размер, който е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и в съответствие с целите на наказанието.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователни са възраженията на касатора за опорочаване на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, предвид изготвянето му в отсъствие на свидетели – очевидци. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на касатора. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. В чл.40, ал.4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В случая акта е подписан от двама свидетели – контролни длъжностни лица от РДГ Бургас, който са свидетели при установяване на нарушението и в този смисъл, не е налице твърдяното процесуално нарушение.

С наказателно постановление № 642 от 15.10.2015г. издадено от Директора на РДГ Бургас на Диян Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лв. за това, че на 16.04.2015г. в землището на с.Малина, на територията на ТП ДГС „Средец“ е транспортирал 9 пр.куб.м. нарязани дърва – „ясен“ и „цер“, нарязани на метровки, без превозен билет, в нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Разпоредбата на 213, ал.1, т.2 от ЗГ, забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.“.

Касаторът не ангажира доказателства които да опровергаят констатациите на наказващия орган и същевременно от събраните пред първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства се установява, че той е осъществил състава на вмененото му нарушение, с оглед на което правилно е била ангажирана отговорността му на соченото основание. Видно от възраженията с които е подписан съставения акт, Диян Я. не оспорва фактическите констатации установени с него, а напротив сам твърди, че „горският не ми е издал превозен билет“, т.е. той е бил съвсем наясно, че транспортирания дървен материал не се придружава от изискуемите по закон документи.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, правилно първоинстанционният съд е преценил, че наложената глоба в размер на 900 лева е определена при отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е съобразено с целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Предвид характера на охраняваните обществени отношения този размер касационната инстанция приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/12.02.2016г. постановено по н.а.х.д. № 311 по описа за 2015г. на Районен съд Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.