Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 849 24 септември 2008 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осма година, в състав:

Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия З.Б. административно дело номер 762 по описа за 2008година, VІІІ- ми състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.П.Я. *** против Заповед № РД-14-211 от 21. 03. 2008 година на Зам. Началника на ДНСК- София, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ и §3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №13 от 2001 за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, е наредено да се премахне незаконен строеж „Едноетажна сграда” / № 33 по съставената от Община Бургас схема за извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”/, имот №009030, отдел 235 от Държавен горски фонд /ДГФ/, в местността „Ченгене скеле”, землище на гр. Бургас. Наредено е след влизане на заповедта в сила, началникът на РДНСК- Бургас да отправи до извършителя на незаконния строеж- П.Т.С. и до собственика на терена – Д.П.Я., покана за доброволно изпълнение за премахване по реда на чл.277 от АПК, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, принудителното изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж да се извърши по възлагане на ДНСК, като разноските са за сметка на извършителя и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13/2001 година.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, в частта, с която му се създава задължение за премахване на незаконния строеж и му се вменява отговорност за заплащане на разходите по принудително премахване на строежа и моли за нейната отмяна в тази частта, с която е определен за адресат на заповедта.

Ответникът по жалбата - ДНСК - София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Представя административната преписка за издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-П.Т.С., не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1АПК, приложима на основание чл. 213 ЗУТ, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

При преценка компетентността на органа, издал обжалвания акт, съдът констатира, че по делото е представена Заповед № РД- 13-070 от 06. 03. 2007 година / л.24 /, с която Началника на ДНСК е делегирал на зам. Началника на ДНСК правомощия по чл. 222, ал.1 от ЗУТ, включително и да издава заповеди за премахване на незаконни сроежи или части от тях / т. 5 от заповедта/. По този начин е спазено изискването на разпоредбата на чл. 225, ал.1 от ЗУТ, съобразно която, компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Ето защо, съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и е в съответната форма.

Видно от представените в административна преписка доказателства, с констативни актове №93 и №94 от 10.05.2005 година на ТД „Приморие”, Община Бургас / л.50-54 от делото/, съставени при извършена проверка на строеж, представляващ „ивични основи” / № 33 по схема на Община Бургас/, намиращ се в района на „Параклиса”, отдел 235 от ДГФ, в местността „Ченгене скеле”, е установено, че е започнало строителството на масивна сграда без отстъпено право на строеж върху терен чужда собственост – ДГФ и без разрешение за строеж. Били изградени стоманобетонови ивични основи с размери на застроителното петно - 12.50/ 12.50 м., височина 1.80 м. и дебелина 0.30 м., с фусове за 16 бр. колони, като площта между основите била запълнена с каменна фракция и отсевки. Строителството е осъществено в чужд имот, без отстъпено право на строеж и без изискуемите по закон строителни книжа, вкл. и без разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Впоследствие се установява, че съгласно Заповед №РД 49-246/24.06.2005 година на Министъра на земеделието и горите /л. 41 от делото/ и договор за замяна на недвижим имот №278/28.06.2005 година /л.23 и 24 от делото/, сключен на основание чл. 15б, ал.7 от Закона за горите /ЗГ/, вписан надлежно в Служба по вписванията при Районен съд- Бургас, жалбоподателят Д.П.Я. е придобил правото на собственост върху имот №009030, ДФГ, находящ се в отдел 235, в местността „Ченгене скеле”, в землището на гр. Бургас.

От заявление №ТП-857-01-966 от 20.07.2005 година става ясно, че П.Т.С. е извършител на установения с констативни актове №93 и 94 от 10.05.2005 година, незаконен строеж/ л.35 от делото/

При извършени последващи проверки от РДНСК-Бургас е установено продължаване на строителството, резултатите, от които са отразени в констативен акт №107/13.06.2006 година / л.29-32 от делото/ и в констативен протокол от 14.12.2007 година / л.33 от делото/, неразделна част от акта. Видно от последния върху ивичните основи е изпълнен незаконен строеж с височина Нср.-1,80 м. и размери в план приблизително 17.00м./14.00 м.. Излята е стоманобетонова плоча нулев цикъл, над нея е изградена тухлена зидария с височина 2.70 м. и е излята плоча над първия етаж. Сградата е изпълнена в груб строеж, без ВиК и ел.инсталации. Строежът е извършен от П.Т.С.,***05 година, в чужд имот, собственост на Д.П.Я., без промяна предназначението на земята, без подробен устройствен план /ПУП/, без учредено право на строеж и без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.12, ал.2, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Въз основа на констатациите е издадена Заповед № РД- 14- 211 от 21. 03. 2008 година, подписана от зам. началника на ДНСК инж. Георги Даракчиев, съгласно Заповед № РД- 13-070 от 06. 03. 2007 година на Началника на ДНСК / л.55 от делото/.

Жалбоподателят твърди, че като собственик на имота незаконосъобразно е посочен като адресат в процесния акт, при положение, че не е изпълнител на незаконния строеж и неправомерно му се вменява задължение да участва в неговото премахване и да заплати разноските по извършването му заедно със С..*** не споделя доводите за наличие на релевираните нарушения на закона.

Съдът констатира, че диспозитива на обжалваната заповед съдържа три точки.

Първата обективира абстрактно разпореждане за премахване на незаконния строеж „едноетажна сграда” под №33 по съставената от Община Бургас схема на извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”,находящ се в неурегулиран поземлен имот № 009030, отдел 235 от ДФК, местността „Ченгене скеле”, в землището на гр. Бургас, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ.

В точка 2 е наредено, след влизане в сила на заповедта, началникът на РДНСК-Бургас да отправи покана за доброволно изпълнение за изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от АПК до извършителя на незаконния строеж- П.С. и до собственика на терена - Д.Я..

В т.3 е предвидено, в случай, че премахването не се изпълни доброволно, същото да се извърши по възлагане от ДНСК за сметка на извършителя на строежа и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001 година.

При това положение безспорно жалбоподателят Д.Я., както и заинтересованата страна П.С. имат качеството на адресати на заповедта, съобразно нормата на пар.3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 2001 година.

Съдът счита, че са налице и материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 225, ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, съобразно които, на премахване подлежат строежи или части от тях, които се извършват в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Не се спори, че незаконния строеж, във вида към 20.07.2005г. – датата на заявление № ТП-857-01-966 от 20.07.2005 е изпълнен от П.Т.С., в чужд имот, без изискуемите по закон строителни книжа, вкл. и строително разрешение. Това заявление, както изрично е посочено в него, касае строителството, респ. констатациите по актове №93 и №94 от 10.05.2005г. Следователно, към момента на констатиране и признаване от С. на извършеното от него строителство, имотът е бил собственост на ДГФ.

Видно от цитирания договор за замяна жалбоподателят е придобил правото на собственост върху описания имот по-късно, на 28.06.2005г., т.е. във вида с установеното застрояване.

Относно изпълнителя на последващите строителни работи, подробно описани по вид в цитираните констативен протокол № 107/13.06.2006г. и протокол от 14.12.2007г. не са представени доказателства, като не е ясно и въз основа на какви доказателства в тези актове като такъв е посочен П.С.. Възражение от жалбоподателя е депозирано само срещу последния акт от 14.12.2007г.

Не се спори и съдът приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, следователно, касае се за строеж, изпълнен в противоречие на законовите изисквания и действащия ПУП и който подлежи на премахване по реда на реда на чл.222, ал.1, т. 10 от ЗУТ.

При положение, че не се оспорва незаконния характер на извършеното застрояване, съдът приема, че правният интерес на Д. Я. за обжалване на процесния административен акт се обуславя от възлагането на задължението за разноските по премахване на строежа.

Спорен момент е обстоятелството доколко собственикът на имота, в който е извършен незаконен строеж и който е различен от изпълнителя на строежа, следва да бъде отговорен и да дължи солидарно с него разноските по премахването му.

Съобразно разпоредбата на чл.225,ал.7 от ЗУТ и пар.3,ал.2 от Наредба №13/2001г., в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване. Посочените разпоредби кореспондират с изискването на чл.121 от ЗЗД, според което солидарност може да възникне само когато е изрично уговорена или е предвидена в закона, като в настоящия случай е налице нормативно предвидена солидарна отговорност. Следователно, адресатите на акта са общо задължени за разноските. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че се касае за отговорност за чужд дълг, каквато е хипотезата на поръчителството. Вътрешните отношения между солидарните длъжници се уреждат по реда, предвиден в чл.127 от ЗЗД.

Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в хода на административното производство по повод издаване на процесната заповед.

Ето защо, съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В тежест на жалбоподателят следва да бъдат възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК- София, в размер на 80.00 / осемдесет/ лева, определени по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Я. *** против Заповед № РД-14-211 от 21. 03. 2008 година на Зам. Началника на ДНСК- София, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ и §3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №13 от 2001 за принудително изпълнение на заповеди за премахмване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, е наредено да се премахне незаконен строеж „Едноетажна сграда” / № 33 по съставената от Община Бургас схема за извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”, имот №009030, отдел 235 от Държавен горски фонд /ДГФ/, в местността „Ченгене скеле”, землище на гр. Бургас. Като след влизане на заповедта в сила, е наредено началникът на РДНСК- Бургас да отправи до извършителя на незаконния строеж- П.Т.С. и до собственика на терена – Д.П.Я., покана за доброволно изпълнение за премахване по реда на чл.277 от АПК, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, разноските за принудителното изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж да се извършат за сметка на извършителя и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13/2001 година, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.Я. *** заплати на ДНСК- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 / осемдесет / лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ :

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 24 септември 2008 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия З.Б. административно дело номер 762 по описа за 20078година, VІІІ- ми състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.П.Я. *** против Заповед № РД-14-211 от 21. 03. 2008 година на Зам. Началника на ДНСК- София, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ и §3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №13 от 2001 за принудително изпълнение на заповеди за премахмване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, е наредено да се премахне незаконен строеж „Едноетажна сграда” / № 33 по съставената от Община Бургас за извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”, имот №009030, отдел 235 от Държавен горски фонд /ДФГ/, в местността „Ченгене скеле”, землище на гр. Бургас. Като след влизане на заповедта в сила, е наредено началникът на РДНСК- Бургас да отправи до извършителя на незаконния строеж- П.Т.С. и до собственика на терена – Д.П.Я., покана за доброволно изпълнение за премахване по реда на чл.277 от АПК, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, разноските за принудителното изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж да се извършат за сметка на извършителя и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13/2001 година.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, в частта, с която му се създава задължение за премахване на незаконния строеж и му се вменява отговорност за заплащане на разходите по принудително премахване на строежа и моли за нейната отмяна, в частта, с която е определен за адресат на Заповедта и в частта, с което му се създават задължение за премахване на незаконния строеж.

Видно от представените в административна преписка доказателства, с констативни актове №93 и №94 от 10.05.2005 година на ТД „Приморие”, Община Бургас / л.50-54 от делото/, съставени при извършена проверка на строеж, представляващ „ивични основи” / № 33 по схема на Община Бургас/, намиращ се в района на „Параклиса”, отдел 235 от ДФК, в местността „Ченгене скеле”, е установено, че е започнало строителството на масивна сграда без отстъпено право на строеж върху терен чужда собственост –ДФГ и без разрешение за строеж. Били изградени стоманобетонови ивични основи с размери на застроителното петно - 12.50/ 12.50 м., височина 1.80 м. и дебелина 0.30 м., с фусове за 16 бр. колони, като площта между основите била запълнена с каменна фракция и отсевки. Строителството е осъществено в чужд имот, без отстъпено право на строеж и без изискуемите по закон строителни книжа, вкл. и без разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Впоследствие се установява, че съгласно договор за замяна на недвижим имот №278/28.06.2005 година /л.23 и 24 от делото/, сключен на основание чл. 15б, ал.7 от Закона за горите /ЗГ/, вписан надлежно в Служба по вписванията при Районен съд- Бургас и Заповед №РД 49-246/24.06.2005 година на Министъра на земеделието и горите / л. 41 от делото/, че имот №009030, ДФГ, находящ се в отдел 235, в местността „Ченгене скеле”, в землището на гр. Бургас, е собственост на Д.П.Я..

При извършени последващи проверки от РДНСК-Бургас е установено продължаване на строителството, резултатите, от които са отразени в констативен акт №107/13.06.2006 година / л.29-32 от делото/ и в констативен протокол от 14.12.2007 година / л.33 от делото/, неразделна част от акта. Видно от последния върху ивичните основи е изпълнен незаконен строеж Нср.-180 м. и размери в план приблизително 17.00м./14.00 м.. Излята е стоманобетонова плоча нулев цикъл, над нея е изградена тухлена зидария с височина 2.70 м. и е излята плоча над първия етаж. Сградата е изпълнена в груб строеж, без ВиК и ел.инсталации. Строежът е извършен от П.Т.С.,***05 година, в чужд имот, собственост на Д.П.Я., без промяна предназначението на земята, безподробен устройствен план /ПУП/, без учредено право на строеж и без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.12, ал.2, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Въз основа на констатациите е издадена Заповед № РД- 14- 211 от 21. 03. 2008 година, подписана от зам. началника на ДНСК инж. Г. Д., съгласно Заповед № РД- 13-070 от 06. 03. 2007 година на Началника на ДНСК / л.55 от делото/, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконния строеж „едноетажна сграда” под №33 по съставената от Община Бургас схема на извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”,находящ се в неурегулиран поземлен имот № 009030, отдел 235 от ДФК, местността „Ченгене скеле”, в землището на гр. Бургас, собственост на Д.Я.. Наредено е още, след влизане в сила на заповедта, началникът на РДНСК-Бургас да отправи покана за доброволно изпълнение за изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от АПК до извършителя на незаконния строеж- П.С. и до собственика на терена- Д.Я.. В случай, че премахването не се изпълни доброволно, същото да се извърши за сметка на извършителя на строежа и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001 година.

Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно като собственик на имота, е посочен като адресат в процесния акт, при положение, че не е изпълнител на незаконния строеж, неправомерно му се вменява задължение да участва в неговото премахване и да заплати разноските по извършването му заедно със С..*** не споделя доводите за наличие на релевираните нарушения на закона.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Безспорно по делото е установено, че имот №009030, находящ се в района на „Параклиса”, отдел 235 от ДФК, в местността „Ченгене скеле” в землището на гр. Бургас, съгласно представените по делото договор за замяна на недвижим имот №278/28.06.2005 година /л.23 и 24 от делото/, сключен на основание чл. 15б, ал.7 от Закона за горите /ЗГ/, вписан надлежно в Служба по вписванията при Районен съд- Бургас и Заповед №РД 49-246/24.06.2005 година на Министъра на земеделието и горите / л. 41 от делото/, е собственост на Д.П.Я.. Не се спори, че незаконния строеж е изпълнен от П.Т.С., в чужд имот, без изискуемите по закон строителни книжа, вкл. и строително разрешение. Последното се установява от представените по делото констативни актове, чиито констатации не се оспорват.

В тази насока, административният орган в т.1, в диспозитива на процесната заповед нарежда да се премахне цитирания незокенен строеж, в т.2- че след влизане в сила на заповедта, началникът на РДНСК следва да отправи до извършителя на незаконния строеж- С. и до собственика на терена- Я., покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277 от АПК, а при неизпълнение, принудителното изпълнение да се извърши по възлагане на ДНСК за сметка на извършитля и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 ЗУТ и Наредба №13/2001 година./т.3/.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ, незаконните строежи, подлежат на премахване от извършителите им.

От една страна, по делото не се спори, че С. е изпълнител на строежа, а друг, в случая Д. Я., е собственик на имота. Само че, в процесната заповед не е наредено изрично, че Янев следва да премахне незаконния строеж. От друга страна, безспорно е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, следователно, касае се за строеж, изпълнен в противоречие на законовите изисквания и действащия ПУП и който подлежи на премахване по реда на реда на чл.222, ал.1, т. 10 от ЗУТ.

Условията и реда за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК)са уредени в НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Съгласно Наредба № 13/2001 г. адресати на заповедта могат да бъдат собствениците на терена, лицата, носители на ограничено вещно право или извършителите на строежа. След като собственикът на терена и извършителят на строежа са две различни лица, то адресат на заповедта следва да е извършителят на строежа. Разпоредбата на § 3, ал. 2 от посочената наредба се отнася до отговорността на собственика на терена и извършителя на строежа за разходите по принудителното премахва на същия и няма отношение към обстоятелството кой следва да бъде адресат на заповедта. Спорът, в крайна сметка се свежда до това, кой следва да заплати разходите по принудителното премахване на незаконния строеж. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.7 от ЗУТ, отговорността по принудителното премахване е солидарна. Солидарната отговорност, съгласно нормата на чл.121 от ЗЗД възниква освен в определените от закона случаи и само когато е уговорена. В конкретния случай, е предвидена в закона.

Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство по повод издаване на процесната заповед.

Ето защо, съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Я. *** против Заповед № РД-14-211 от 21. 03. 2008 година на Зам. Началника на ДНСК- София, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ и §3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №13 от 2001 за принудително изпълнение на заповеди за премахмване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, е наредено да се премахне незаконен строеж „Едноетажна сграда” / № 33 по съставената от Община Бургас за извършеното незаконно строителство в района на „Параклиса”, имот №009030, отдел 235 от Държавен горски фонд /ДФГ/, в местността „Ченгене скеле”, землище на гр. Бургас. Като след влизане на заповедта в сила, е наредено началникът на РДНСК- Бургас да отправи до извършителя на незаконния строеж- П.Т.С. и до собственика на терена – Д.П.Я., покана за доброволно изпълнение за премахване по реда на чл.277 от АПК, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, разноските за принудителното изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж да се извършат за сметка на извършителя и собственика на имота по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13/2001 година, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.Я. *** заплати на ДНСК- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 / осемдесет / лева.

СЪДИЯ :