Р Е Ш Е Н И Е

№…………. Дата 13.10.2008 год. град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 06.10.2008 година

в следния състав:

Съдия: П.С.

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 782 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 17/16.04.2008 год. на Директор на Районно управление “Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2514/12.03.2008 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ “СО” – Бургас, с което, на основание прекратена регистрация от Дирекция “Бюро по труда”, е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката А.С..

Жалбоподателката твърди, че поради влошеното й здравословно състояние не е могла да отиде да се подпише в Бюрото по труда на определената за това дата. Не се сочат конкретни пороци на обжалвания административен акт, като се излагат предимно доводи от житейски характер, свързани с тежко материално положение на семейството й и влошено здравословно състояние на съпруга й. По същество се иска обезсилване на разпореждането, с което е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица, което съдът възприема като искане за отмяна на административния акт, респ. на потвърждаващото го решение на Директора на РУСО – Бургас, посочено в титулната част на жалбата, което именно е предмет на контрол за законосъобразност, по реда на чл.118 от КСО.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

С Разпореждане № 1395/25.01.2008 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – Бургас, било разпоредено отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката А.М.С. за периода от 01.01.2008 год. до 30.06.2008 год. в размер на 110,78 лв. месечно. Съгласно определения график, тя е трябвало да се яви в Дирекция “Бюро по труда” на 18.02.2008 год. за да потвърди статута си на безработна, чрез полагането на подпис. На посочената дата тя не се явила за подпис, като в настоящия съдебен процес ангажира доказателства посредством разпита на св. П., за установяване на обстоятелството, че към посочения период е била в невъзможност да се яви в Бюрото по труда поради влошеното й здравословно състояние, което не й е позволявало да се придвижва и е било обективно невъзможно да изпълни задължението си.

Поради неспазване на определения график и на основание чл.20, ал.4, т.3 от Закона за насърчаване на заетостта, с Решение от 29.02.2008 год. на Директор на Дирекция “Бюро по труда” – Бургас, регистрацията на жалбоподателката е била прекратена, считано от 19.02.2008 год. За това решение жалбоподателката била уведомена чрез поставяне на съобщение на табло в Бюрото по труда от дата 29.02.2008 год. Този административен акт не е бил обжалван и е влязъл в сила, считано от 15.03.2008 год.

С Разпореждане № 2514/12.03.2008 год. на ръководител на осигуряването за безработица при РУСО – Бургас, на основание прекратената регистрация и предвид нормата на чл.54д, ал.1, т.2 от КСО, било разпоредено прекратяване изплащането на парично обезщетение на жалбоподателката, считано от 19.02.2008 год.

С Решение № 17/16.04.2008 год. на Директор на РУСО – Бургас горното разпореждане било оставено в сила, като решаващият орган е приел, че прекратяването на регистрацията в Бюрото по труда по необходимост и задължително води и до прекратяване изплащането на обезщетението за безработица и е възприел изцяло констатациите и мотивите на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО – Бургас – прекратена регистрация в Бюрото по труда.

Горните фактически обстоятелства мотивират извод за основателност на жалбата, но по различни съображения, които не съответстват на доводите на жалбоподателката.

По принцип съдът споделя и възприема тезата на административният орган, че в случаите на прекратяване на регистрацията на безработното лице в Бюрото по труда, компетентният административен орган – в случая – ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – Бургас, в условията на обвързана компетентност, следва да издаде разпореждане за прекратяване изплащането на паричното обезщетение, в изпълнение нормата на чл.54д, ал.1, т.2 от КСО. В конкретния случай, обаче, този административен орган не се е съобразил с обстоятелството, че към момента на постановяване на своето разпореждане не са били налице необходимите материалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Към момента на издаденото разпореждане – 12.03.2008 год. регистрацията на безработното лице все още не е била прекратена – същата е била прекратена, считано от 15.03.2008 год., когато е влязло в сила решението на директора на Дирекция “Бюро по труда” за прекратяване на регистрацията. Едва след този момент ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – Бургас е бил длъжен да се произнесе. В този смисъл, административният орган се е произнесъл преждевременно, при наличието на все още действаща регистрация на лицето. Безспорно е, че впоследствие тази регистрация е била прекратена, но към релевантния момент тя е била действаща. Административният орган в хода на административното производство, както и съдът в хода на съдебното производство са длъжни да се съобразяват с фактическите обстоятелства, които са били налице към момента на издаване на административния акт. Съдът преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически и правни основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и следват ли от тях разпоредените правни последици, т.е. законосъобразността на административният акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В конкретния случай, както се посочи, фактическото основание за издаване на акта е прекратената регистрация в Бюрото по труда, като на основание горните разсъждения, съдът приема, че към момента на издаване на акта, това фактическо обстоятелство не е било налице, тъй като жалбоподателката все още е била с действаща, редовна регистрация.

Като е възприел същите мотиви, съдържащи се в разпореждането за прекратяване изплащането на парично обезщетение, горестоящият административен орган – Директор на РУСО – Бургас, също не е съобразил обстоятелството, че към момента на издаване на обжалвания пред него административен акт, не са били налице фактическите основания за издаването му, респ. не са били налице предпоставките за приложението на материалния закон, поради което потвърждаващото решение следва да бъде отменено. Вярно е, че към момента на оспорването по административен ред, решението за прекратяване на регистрацията вече е влязло в сила, но горестоящият административен орган е обвързан от фактите, които са били налице към момента на издаване на оспорения пред него административен акт и не би могъл чрез своето решение и мотиви да санира допуснатите нередности, респ. да допълва фактите.

За пълнота и прецизност на изложението, макар че е извън предмета на настоящото произнасяне, следва да се отбележи, че за прекратената регистрация жалбоподателката не е била уведомена лично, чрез изпращане на писмо, при все, че административният орган е разполагал с информация за нейния адрес, а и видно от последващата кореспонденция, другите административни актове са били надлежно изпращани. Същата е била уведомена за прекратяването на регистрацията чрез залепяне на съобщение на таблото в Бюрото по труда, което съгласно нормата на чл.61 от АПК е последното и крайно средство, което може да бъде използвано за уведомяване. В тази връзка също така следва да се отбележи, че съдът не взема предвид здравословното състояние на жалбоподателката към момента, когато тя е била длъжна да се яви за подпис в Бюрото по труда, тъй като това би имало правно значение в друго производство по оспорване на първоначалното разпореждане за прекратяване на регистрацията й в Бюрото по труда, поради което съдът не кредитира депозираните в тази насока свидетелски показания, като неотносими в настоящия процес.

На основание изложените по-горе съображения оспореното Решение № 17/16.04.2008 год. на Директор на РУСО – Бургас, като незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17/16.04.2008 год. на Директор на РУСО – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2514/12.03.2008 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО – Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:……………..