Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1050       Година 15.10.2009              Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV състав, на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в публично заседание, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев 

Като разгледа докладваното от съдия ДРАГНЕВА касационно наказателно административен характер дело номер 823 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ЕТ”Зори 83-М.М.”, ***, чрез адв.Т.С. против решение № 717 от 22.05.2009г., постановено по н.а.х.д. № 764 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас. С подадената касационна жалба иска от съда да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и необосновано и издаденото от Директора на ТД н НАП гр.Бургас наказателно постановление № 14758-О-0076888/2008г.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното  решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 14758-О-0076888/17.10.2008г. на Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства Нарушението е безспорно установено, като с бездействието си жалбоподателката в качеството си на търговец е осъществила признаците на състава на чл.125, ал.5 от ЗДДС. При съставянето на акта e  допуснато процесуално нарушение, като е съставен в отсъствието на лицето по реда на ч.40, ал.2 от ЗАНН, без то да е призовано. С приложеното съобщение се удостоверява факта на уведомяване на лицето да се яви и подаде справка-декларация за месец март 2008г. по ЗДДС и  не е ясно дали е връчен на представител на търговеца. От друга страна акта е предявен на жалбоподателката и тя е имала възможност да упражни правата си по чл.44 от ЗАНН, поради което не е налице съществено процесуално нарушение и не е накърнено сериозно правото на защита на жалбоподателката. Наложеното наказание е в минимален размер, като е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и тежестта на нарушението и е достатъчно за постигане на превантивните цели на наказанията по чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно  и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че лицето е получило АУАН и същия е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е достатъчно да бъде изпратена покана за явяване в НАП за съставянето на акта, а е необходимо да бъде връчена, което не е сторено. Така направените възражения са неоснователни. В случая, макар и неправилно АУАН е съставен в отсъствието на нарушителката, но в последствие той и е надлежно връчен, поради което тя е имала възможност да подаде писмени възражения срещу него, тъй като наказателното постановление е издадено близо месец по-късно от връчването на АУАН. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като правото на защита на лицето не се явява нарушено.

Видно от наказателното постановление наказанието е наложено на основание чл.181 от ЗДДС, съгласно който регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всеки данъчен период, регистрираното лице да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. В случая не се оспорва обстоятелството, че лицето е регистрирано по ЗДДС и не е подало справки-декларации по чл.125, ал.1 за месец март 2008г., в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС и не е налице изключението предвидено по чл.157 от ЗДДС.

Ето защо, след като безспорно лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало фактическа дейност или не. Със своето бездействие, както правилно е приел първоинстанционния съд лицето е извършило вменето му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна  отговорност.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 717 от 22.05.2009г., постановено по н.а.х.д. № 764 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                2.