Р Е Ш Е Н И Е  1320

 

Град Бургас, 18.07.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

            СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 868 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК, във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Одисей инк” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н.Й.К., против мълчалив отказ на териториалния директор на ТД на НАП – гр.Бургас да издаде решение, с което да отмени постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № ИТ – 00-3262/08.03.2012г., издадено от  главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас.

В жалбата се твърди, че към момента на подаването й – 06.04.2012г., не е получен отговор на жалбата, подадена срещу постановлението до териториалния директор на ТД на НАП – гр.Бургас на 19.03.2012г., поради което е налице мълчалив отказ на административния орган. Сочат се доводи за незаконосъобразност на постановлението, с което са наложени предварителни обезпечителни мерки – запори върху банкови сметки на жалбоподателя. Твърди се от една страна, че липсват предпоставките по чл.124, ал.4 и чл.122, ал.1 от ДОПК за налагането на обезпечителните мерки, а от друга, че самостоятелното приложение на чл.121 от ДОПК е недопустимо. Твърди се също, че наложените запори са изключително увреждащи дружеството и препятстват осъществяването на търговската му дейност, което може да доведе до изпадането му в несъстоятелност. Иска се от съда да отмени мълчаливия отказ и постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли съдът да приеме, че жалбата е и срещу решение № 41/23.03.2012г., издадено от директора на ТД на НАП – гр.Бургас, с което по подадена от “Одисей инк” ЕООД жалба е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, получено от дружеството след като е сезирало съда. 

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП-гр.Бургас, представя административната преписка по оспорването.  В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:        

Производството по налагане на предварителните обезпечителни мерки е започнало по искане на орган по приходите с изх. № 351-428/06.03.2012г., направено по повод започнала ревизия на “Одисей инк” ЕООД, възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1101781/29.11.2011г., изменена със ЗВР № 1200348/29.02.2012г. В искането е отразено, че ревизията се извършва по указание на дирекция „РОС” за третиране на установена измама. Посочено е, че очакваният размер на задълженията по ЗДДС е 511 390 лв., както и датата, на която ще бъде издаден ревизионния доклад. Мотивите за исканото обезпечение са изложени в приложение, неразделна част от искането за предварително обезпечаване на задължения. В тях се сочи, че съгласно представени справки № 1-5, ревизираното лице не притежава активи, има задължения към кредитори, съгласно представена декларация за ликвидни и изискуеми задължения (обр. Сд – 46), и е сключило сделки с рискови доставчици – дерегистрирани по ЗДДС, с неплатени задължения. Така обосновано и с цел предотвратяване извършването на разпоредителни действия с имуществото на дружеството, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията от него, е направено предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки. 

Въз основа на искането, с ПНПОМ изх. № ИТ-00-3262/08.03.2012 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.202, ал.1 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Д” АД-гр.София и ТБ „УниКредит Булбанк”-гр.София, на дружеството-жалбоподател. Същото е връчено на управителя на дружеството на 14.03.2012г., видно от известие за доставяне (л.11 от делото). Срещу постановлението “Одисей инк” ЕООД е подало жалба на 19.03.2012г. пред директора на ТД на НАП - гр.Бургас. С решение № 41/23.03.2012г., директорът на ТД на НАП - гр.Бургас е разгледал жалбата по същество и е намерил същата за неоснователна, вследствие на което е потвърдил обжалваното ПНПОМ като правилно и законосъобразно. В мотивите на решението е посочено, че е бил извършен предварителен анализ на информация, касаеща търговското дружество, в резултат на което е направено искането за предварително обезпечаване на публичните задължения. Обсъдени са мотивите на органа по приходите за исканото предварително обезпечение. Отразено е също, че органът по приходите не е установил наличие на друго имущество, срещу което да бъде насочена обезпечителната мярка, поради което е наложен запор върху единственото известно имущество на дружеството на територията на Република България, до което има достъп – банковите сметки.  Съобразена е и целта, с която са наложени предварителните обезпечителни мерки, а именно - улесняване събирането на задълженията и предотвратяване на извършването на разпоредителни сделки и действия с имуществото на ревизираното лице по банковите сметки, вследствие на което ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията.

Решение № 41/23.03.2012г. на директора на ТД на НАП - гр.Бургас е връчено по надлежен ред на упълномощено от дружеството лице на 17.04.2012г, видно от приетите по делото придружително писмо с изх. № ИТ-00-3262#5 от 9.04.2012г. и известие за доставяне ИД PS 8000 00H63D S. Жалбата до Административен съд – гр.Бургас е  подадена чрез решаващия орган на 6.04.2012г.

При тази установена по делото фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че в случая не е налице твърдяният от жалбоподателя мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – гр.Бургас (неправилно квалифициран като такъв предвид нормата на чл.197, ал.2, изр. второ от ДОПК, съгласно която непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал.1 се смята за потвърждение на постановлението), да се произнесе по жалбата му с вх. № ИТ-00-3232/19.03.2012г. против ПНПОМ № ИТ-00-3262/08.03.2012г., тъй като с решение № 41/23.03.2012г., издадено от директора на ТД на НАП – гр.Бургас в законоустановения седмодневен срок по чл.197, ал.1 от ДОПК, решаващият орган е разгледал жалбата по същество и приемайки я за неоснователна, е потвърдил обжалваното постановление.

Разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, решението на органа по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.

Цитираните разпоредби обосновават извода, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което, на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, е потвърдено обжалваното пред него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като следва да е налице и абсолютната процесуална предпоставка за осъществяване правото на жалба по съдебен ред – административно обжалване пред директора на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от връчването на ПНПОМ.

В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто директор е издал потвърдителното решение, при осъществено в срок оспорване на постановлението по административен ред и в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна. 

Оспореното решение № 41/23.03.2012г. е издадено от директора на ТД на НАП - гр.Бургас, който е компетентния административен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, в законоустановената писмена форма. Същото съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С него е потвърдено ПНПОМ № ИТ-00-3262/08.03.2012г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Бургас, което също е издадено в законоустановената писмена форма, съгласно чл.196, ал.1 от ДОПК, от компетентен орган, съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител, в рамките на правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. ПНПОМ съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл.196, ал.1 от ДОПК, в това число фактическите и правните основания за неговото издаване. В тази връзка, то препраща и към мотивираното искане на органа по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Постановлението е издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, съгласно който в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В случая, ПНПОМ е издадено по искане на органа по приходите, отправено в хода на ревизия, извършвана на дружеството-жалбоподател, към което са приложени надлежни доказателства за установяване на изложените в него факти и обстоятелства. Искането е мотивирано, като е посочен очакваният размер на задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизията и е направен извод, че налагането на предварителни обезпечения е необходимо, за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на установените задължения. Разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК регламентира случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение. В случая, обезпечителните мерки са наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство – преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не окончателно установен. Именно за това в този случай преценката за наличието на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК се прави с оглед очаквания размер на задълженията, поради което въпросните мерки имат привременен характер, като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски.

 Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна самостоятелност – аргумент от чл.121, ал.1 от ДОПК. В случая тази преценка е направена на базата на справки № 1-5 (л.13-15 от делото) за финансовото състояние на “Одисей инк” ЕООД, както и на основание декларация за налични ликвидни и изискуеми задължения на дружеството към трети лица (л.16 от делото), които самото то е представило в хода на ревизионното производство. Така, необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки е мотивирана от органа по приходите с предполагаемия размер на задължението – 511 390 лв., с наличието на ликвидни и изискуеми задължения на дружеството към трети лица, както и с оглед обстоятелството, че съгласно представените справки дружеството не разполага с друго имущество – недвижими имоти или активи, което би могло да послужи за погасяване на предполагаемите му задължения по ЗДДС. Следователно, налице са визираните в закона фактически основания за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като изводите на органа по приходите, съответно на публичния изпълнител, че без налагането им съществува възможност при разпореждане от страна на ревизираното лице с негово имущество събирането на установените задължения да се затрудни, е основано на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства.

Тъй като е установено, че банковите сметки са единственото налично имущество на дружеството на територията на Република България, съдът приема, че с налагането на запори върху тях е съобразено изискването на чл.121, ал.3, изр. второ от ДОПК. В цитираната норма е предвидено, че ако не е възможно предварителните обезпечителни мерки да се наложат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, то наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че предварителните обезпечителни мерките не му позволяват по никакъв начин да осъществява търговската си дейност. Дори да я възпрепятстват, по делото не са ангажирани доказателства за спирането й. Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде годен обект за принудително изпълнение, като в ПНПОМ е посочен максималния размер на сумата, която следва да служи като обезпечениепредполагаемият размер на публичното вземане, до който всъщност е наложения запор. Възражението на жалбоподателя, че те могат да доведат до изпадането му в несъстоятелност е хипотетично и необосновано с оглед данните по делото.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че за налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, следва да са налице законовите предпоставки на чл.124, ал.4 и на чл.122, ал.1 от ДОПК. Тълкуването на цитираните разпоредби налага извода, че законодателят е предвидил възможност това да става във всички случаи, когато е започнала ревизия, при наличието на материалноправните предпоставки по чл.121, ал.1 от ДОПК, а не само на основание чл.124, ал.4 от ДОПК в хода на ревизия при особени случаи,  извършвана по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК.

Съдът намира за неоснователно и възражението за преждевременно постановено обезпечение. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер, е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда, още повече че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие.

От доказателствата по делото се налага изводът, че са спазени законовите изисквания и наложените обезпечения целят гарантиране на държавата като кредитор. В случая не са налице и основанията за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл.197, ал.3, предложение първо от ДОПК, тъй като жалбоподателят не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че решение № 41/23.03.2012г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ ИТ–00-3262/08.03.2012г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Одисей инк” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н.Й.К., против решение № 41/23.03.2012г. на директора на ТД на НАП – гр.Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № ИТ – 00-3262/08.03.2012г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :