Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     2049            град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, тринадесети състав, на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

  Членове:   1. Галина Радикова

                      2. Златина Бъчварова

 

при секретаря Г.Ф. и прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 909 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, гр.София против решение №509/24.03.2014г., постановено по НАХД № 782/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №10 от 03.02.2014г., издадено от началник отдел „Обслужване на данъкоплатци”, Дирекция „МПДТР” на Община Бургас и наложеното на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът – началник отдел „Обслужване на данъкоплатци”, Дирекция „МПДТР” на Община Бургас се представлява от юрисконсулт М., който настоява за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” против наказателно постановление № 10 от 03.02.2014г., издадено от началник отдел „Обслужване на данъкоплатци”, Дирекция „МПДТР” на Община Бургас, с което на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на Районен съд – Бургас потвърждава наказателното постановление като приема, че нарушението е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а наказанието е определено справедливо в минимален размер.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Правилно първоинстанционния съд е приел, че за предприятието възниква задължение да декларира имота от датата на заповедта на министъра, с която безвъзмездно е предоставено правото да се управлява въпросния имот, а не от датата на фактическото предаване. Видно от разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ законодателят е посочил, че от датата на придобиване на правото тече двумесечният срок за деклариране. Придобиването на недвижими имоти в собственост, за ползване и др., се извършва с юридическия акт, от който настъпва придобиването, а не с фактическото предаване на имота, което може да настъпи действително по-късно след датата на придобиването. Това се потвърждава и от уредбата на глава ІІ от ППЗДС, озаглавена „Управление на имоти и вещи – държавна собственост”, от която следва, че фактическият състав на придобиването на управление включва единствено решение на Министерски съвет, респективно заповед на ръководител на ведомство или на областен управител. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.10, ал.2 от ППЗДС и чл.15, ал.3 от ЗДС, според които копие от решението, респективно заповедта се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост, т.е. настъпването на допълнителен юридически факт като предаване на владение не е необходим.

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №509/24.03.2014г., постановено по НАХД №782/2014г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….......                                ЧЛЕНОВЕ: 1……………………....

 

 

                                                                                                                   2……………………...