Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер 252    Година 10.03.2010    Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на петнадесети декември две хиляди и девета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер  910 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на “Вентра-2001” ООД, ***, представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.С.С., съдебен адрес *** срещу предписание дадени с писмо  изх.№ 663/22.06.2009г. на Директора на Областно пътно управление - Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Цариградска” № 30. В жалбата се прави искане за отмяна на дадените предписания, тъй като не са законоустановени, не са предписани във връзка с някакъв вид закононарушение и са нецелесъобразни.

         Ответникът по жалбата – Директора на Областно пътно управление гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна.

По допустимостта на производството:

От процесуалния представител на ответника се правят възражения за недопустимост на производството, като се излагат твърдения, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, а има уведомителен характер. По смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, то е част от производството по издаване на административен акт по реда на чл.26, ал.9 от Закона за пътищата, а именно издаване на заповед за отнемане на разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение

Така направените възражения са неоснователни. Съгласно чл.21, ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Ето защо, след като обжалваното писмо съдържа властническо волеизявление и с него се създават конкретни задължения за дружеството във връзка с експлоатираното рекламно съоръжение, то представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, без значение на дадената му от административния орган форма. С писмото се засягат пряко и непосредствено интересите на дружеството, комуто са вменени конкретни задължения, свързани с обезопасяваното на експлоатираното рекламно съоръжение, поради което то има правен интерес от оспорването му.

С оглед изложеното обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и жалбата срещу него е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен да  прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

         С разрешение за специално ползване на пътищата, чрез изграждане на рекламно съоръжение № 381/30.01.2008г. на Изпълнителния директор  на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”(л.69 от делото) е разрешено на “Вентра 2001” ООД, гр.София да изгради в обхвата на автомагистрала “Тракия” километър 353+000 – дясно – 1 бр. рекламно съоръжение при посочени условия. С разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 508/07.05.2009г. на Изпълнителния директор  на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”(л.34 от делото) е разрешено на дружеството-жалбоподател да експлоатира изграденото рекламно съоръжение.

         Със заповед № РД-11-302/04.06.2009г. на Изпълнителния директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура” (л.12 от делото) са сформирани регионални комисии, които да извършат проверка на рекламните съоръжения, с цел обезопасяване на местата, където те са изградени, с оглед намаляване на пътно-транспортния травматизъм, чрез поставяне пред тях на стоманени предпазни огради. В изпълнение на тази заповед е издадено и оспореното писмо от директора на ОПУ гр.Бургас, в което е посочено, че за експлоатираното от дружеството-жалбоподател рекламно съоръжение, разположено в обхвата на автомагистрала “Тракия” км.353+000-дясно, следва да се постави стоманена предпазна ограда с дължина – 13 метра, като е определен е 7-дневен срок за изпълнение. Също така посочено е, че разходите по поставяне и поддържане на стоманената предпазна ограда са за сметка на дружеството, както и е отправено предупреждение, че в случай на неизпълнение, Областно пътно управление гр.Бургас ще предприеме действия по демонтиране на рекламното съоръжение.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства Административен съд гр.Бургас намира, че жалбата е основателна, а оспорения административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Директорът на Областно пътно управление гр.Бургас разполага с материална компетентност за издаване на административния акт, съобразно нормата на чл.35, ал.2, т.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Национална агенция “Пътна инфраструктура” и на нейната администрация (приет с ПМС № 219 от 5.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 79 от 9.09.2008 г., в сила от 9.09.2008 г.), която регламентира правомощия на Областните пътни управления, като специализирани териториални звена, по осигуряване изпълнението на определени функции на агенцията на територията на съответната административна област.

Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения са дейности, включени в т. нар. “специално ползване на пътищата” по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от същия закон, това право се учредява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Условията, при които се осъществява изграждането и експлоатацията на РС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия са регламентирани в Глава III от Наредбата за специално ползване на пътищата, както и в конститутивните индивидуални административни актове, издавани по реда чл.26, ал.2, т.1, б. ”б” и “в” от ЗП. Видно от приложимата правна регламентация – чл.13 – чл.17 от Наредбата, разрешителният режим е организиран посредством издаването на две разрешения – първото за изграждане на рекламното съоръжения, второто – за неговата експлоатация. В представеното по делото разрешение за изграждане на рекламното съоръжение № 381/30.01.2008г. се съдържат условията за изграждане на съоръжението, а именно – в целия си габарит да отстои на минимум три метра от крайния ръб на асфалтовата настилка, да се извърши съгласуване с организациите, стопанисващи подземната и надземната инфраструктура, както и със собственика на земята, в случай, че рекламното съоръжение попада в обслужващата зона на пътя, както и да не се засяга целостта на отводнителния окоп. Посочено е, че в случай на извършване на реконструкция на пътя, рекламното съоръжение следва да бъде изместено от собственика за негова сметка, аналогично и в случаите когато се препятства достъпът до прилежащ имот. В последствие е издадено и разрешение за експлоатация на рекламното съоръжение № 508/07.05.2009г., регламентиращо задълженията и отговорността на дружеството в процеса на експлоатация на съоръжението. Съдържащите се в него задължения в значителна част са аналогични на тези, посочени по-горе в разрешението за изграждане. Допълнително е посочено, че заинтересованото лице следва да полага грижата на добър стопанин, да поддържа съоръжението в техническа изправност, мястото около него в добър естетически вид, в безопасно за движението на пътните превозни средства и хората състояние. Посочено е, че разрешението се отнема при неспазване на условията, предвидени в него и при неплащане на дължимите такси.

            Видно от анализа на издадените разрешения за изграждане и експлоатация на рекламното съоръжение, в тях не се съдържа задължение, в случай на необходимост, да бъде изградена стоманена предпазна ограда. Търговското дружество е изпълнило материалноправните изисквания на чл.14 и чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата и в този смисъл, допълнително въведените от административния орган задължения на жалбоподателя за изграждане на предпазна ограда, не са нормативно установени. Не се констатира от административната преписка рекламното съоръжение да се намира в опасно състояние, което да налага обезопасяването му. В действителност се получава така, че макар и законосъобразно поставено, рекламното съоръжение се третира като източник на пътно-транспортен травматизъм, поради което се поставят допълнителни условия за неговата експлоатация. Посочените фактически основания в оспореното писмо, обосноваващи разпореденото задължение за поставяне на предпазна ограда не намират законова опора, не се обосновават от гледище на закона и не се съдържат като изисквания в разрешенията за изграждането и експлоатацията на рекламното съоръжение. В тази връзка следва да се отбележи, че самият административен орган не е посочил в оспореното писмо правното основание за издаването на акта, за бъде преценявано приложението на материалния закон. Фактическите основания, послужили за издаването на акта не са субсумирани под хипотезата на съответната правна норма, което, освен че затруднява контрола за законосъобразност, но и нарушава нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

            С оглед на изложеното и като е вменил допълнителни задължения на жалбоподателя, свързани с експлоатацията на стопанисваното от него рекламно съоръжение, които задължения не са нормативно установени, както и не се съдържат в издадения в полза на дружеството конститутивен индивидуален административен акт за изграждане и експлоатация на рекламното съоръжение, Директорът на Областно пътно управление гр.Бургас е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ индивидуален административен акт обективиран в писмо изх. № 663/22.06.2009г., издаден от Директора на Областно пътно управление гр.Бургас, с който е разпоредено извършването на монтаж на стоманена предпазна ограда с дължина 13 м. за обезопасяване на рекламно съоръжение, находящо се в обхвата на автомагистрала “Тракия”, километър 353+000, дясно.

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: