Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1205             Година 23.06.2016             Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 95 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** срещу ревизионен акт № 021301262/ 13.09.2013г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № 369/ 28.11.2013г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионният акт за необоснован и незаконосъобразен и моли съда да го отмени и да и́ присъди направените разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде отменен оспорения ревизионен акт.

Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с решение № 229/11.01.2016г. постановено по адм.д.№ 13215/2014г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 1433/06.08.2014г., постановено по адм.д.№ 3047/2013г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1300658/19.03.2013г. издадена от началник на сектор в дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас (л.764 от адм. дело №3047/2013г.), е възложено да бъде извършена ревизия на Р.Д.Г. с ЕТ “Металика-Р.Г.“, относно задължения по чл.48 от ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, за вноски за здравно осигуряване и отговорност за вноски за ДЗПО за УПФ, всички за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2011г.. Определен е срок на извършване на ревизията - до 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-6/02.01.2013г. (л.28-29 от адм. дело №3047/2013г.) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на 01.04.2013г. е надлежно връчена на ревизираното лице. 

Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 1301262/29.05.2013г. (л.763 от адм.дело №3047/2013г.) издадена от началник на сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, е удължен срока за извършване на ревизията до 01.07.2013г.. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-6/02.01.2013г.  на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 06.06.2013г.

С уведомление изх.№ 94-00-1354/13.06.2013г. (л.775 от адм.дело №3047/ 2013г.), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, Р.Г. е уведомена, че при извършване на ревизията са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху доходите на ФЛ и осигурителния доход за установяване на задълженията за ЗОВ за здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд и ДОО, всички за периода  01.01.2007г.-31.12.2011г., ще бъдат определени по реда на чл.122 от ДОПК. В уведомлението е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище.

С ревизионен доклад № 1301262/15.07.2013г.(л.70-114 от адм.дело №3047/ 2013г.), съставен на основание чл.117 от ДОПК, е направено предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 15.07.2013г. на Р.Г.. Ревизионният доклад е надлежно връчен на ревизираното лице на 23.07.2013г..

 С ревизионен акт № 021301262/13.09.2013г.(л.43-47 от адм.дело №3047/ 2013г.) издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 13.09.2013г. на Р.Г.. Ревизионният акт е надлежно връчен на лицето на 23.09.2013г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 04-Ж-Р-292/10.10.2013г. (л.35-42 от адм.дело №3047/ 2013г.) и с решение № 369/28.11.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП ” гр.Бургас, е потвърден. Решението е връчено на 04.12.2013г., видно от приложеното известие за доставяне (л.23 от адм.дело №3047/ 2013г.) и ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-Р-Ж-292#2/18.12.2013г. (л.4-16 от адм.дело №3047/ 2013г.).

С решение № 1433/06.08.2014г., постановено по адм.д.№ 3047/2013г. по описа на Административен съд Бургас, жалбата на Р.Г. е отхвърлена като неоснователна. С решение № 229/11.01.2016г. постановено по адм.д.№ 13215/2014г. по описа на Върховен административен съд, първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните разпоредби на закона, но в несъответствие с материалноправните изисквания.

С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г., на Р.Г. са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на главницата 2 149,63 лева и лихви 746,43 лева.

За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че през годината лицето е имало приходи с неустановен произход в размер на 27 845,46 лева.

Изготвен е дневен паричен поток, като началното салдо е определено в размер на 26 155,18 лева.

Приходите на лицето са определени в размер на 209 192,900 лева, като са включени следните суми:

-         166 500,00 лева получен приход от овърдрафт по разплащателна б. сметка;

-         999,96 лева от наем;

-         450,00 лева движение по разплащателна б. сметка;

-         15 087,76 лева – компенсиране на недостиг от съпруга Д.Г.

Разходите на лицето са определени в размер на 237 038,36 лева, като са включени следните суми:

- 51,00 лева внесени суми по картова сметка по издадена кредитна карта BG59RZBB91551090619965 ;

-  4 691,14 лева разходи за издръжка и живот

-  1 833,96 лева статистика за едно дете

- 229 000,00 лева движение по овърдрафт по разплащателна б. сметка

- 84,00 лева ДОД по ГДД за 2008г.

-78,00 лева движение по разплащателна б. сметка

- 300,00 лева – покупка на МПС „Тойота Хайлукс“- 1/2 ид.ч.

Определено е крайно отрицателно салдо в размер на 27 845,46 лева

С оглед на изготвения паричен поток по реда на чл.122 от ДОПК, е определен доход в размер на 27 845,46 лева, който е и данъчната основа върху която са определени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 6 349,20 лева.

Данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, е определена в размер на 22 396,26 лева и годишно данъчно задължение 10 %  или 2 239,63 лева, авансово удържан данък в размер на 90,00 лева и данък за внасяне в размер на 2 149,63 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за невнесения данък е определена лихва в размер на 710,54 лева.  

От жалбоподателката се оспорва както определеното начално салдо, така и начина на формиране на паричния поток. Твърди, че към 01.01.2007г. е разполагала със следните парични средства:

-Доходи от работна заплата за периода от 2000г. до 2006г. в размер на 16 567,28 лева

-Декларирани доходи от едноличния търговец за периода от 1999г. до 2006г. в размер на 6 000,00 лева.

-Получени два заема, на 14.12.2004г. в размер на 30 000,00 лева и на 01.12.2004г. в размер на 35 000,00 лева.

Оспорва се начислените суми за използвани мобилни услуги, като твърди, че ползва само един от петте регистрирани на нейно име мобилни телефони, като останалите се ползват от трети лица, които си плащат месечните сметки.

Твърди, че при определяне разходите за живот следва да се включи само половината сума, тъй като другата половина следва да бъде отнесена при изготвяне на паричния поток на съпруга и́.

Правилно при определяне на началното салдо за 2007г. не е включена сумата от 65 000,00 лева, за която се твърди, че е получена в заем от две лица – от З.С. 30 000,00 лева и от Г.Н. 35 000,00 лева. 

В хода на ревизионното производство е представен договор за заем от 14.12.2004г. сключен между жалбоподателката и З.А.С. за сумата от 30 000,00 лева, разписки за получена сума от 15.12.2004г. и писмени обяснения (л.176-179 от адм.д.№ 3047/2013г.). Със сезиращата съда жалба са представени и анекс към договора от 01.10.2013г. и три броя платежни нареждания за общата сума от 25 000,00 лева (л.17-19 от адм.д.№ 3047/2013г.). При първото разглеждане на делото е представена и заповед за изпълнение на парично задължение № 894/20.12.2013г., издадена за сумата от 5 000,00 лева (л.786 от адм.д.№ 3047/2013г.) и изпълнителен лист от 17.01.2014г. (л.796 от адм.д.№ 3047/2013г.)

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на З.А.С., за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 02-02-05-1300658-01/25.04.2013г. (л.680 от адм.д.№ 3047/2013г.). Видно от протокола от лицето са представени договор за паричен заем от 14.12.2004г. за сумата от 30 000,00 лева, служебна бележка за изплатен през 1999г. доход по трудово правоотношение в размер на 806,54 лева, служебна бележка за изплатен през 2000г. доход по трудово правоотношение в размер на 591,30 лева, копие от ГДД за 2001г. за изплатен доход по извънтрудово правоотношение в размер на 3 360,00 лева, копие от ГДД за 2002г. за изплатен доход по извънтрудово правоотношение в размер на 3 600,00 лева, копие от ГДД за 2003г. за изплатен доход по извънтрудово правоотношение в размер на 3 600,00 лева, копие от ГДД за 2004г. за изплатен доход по извънтрудово правоотношение в размер на 2 688,00 лева, копие от протокол от 14.10.2009г. и РКО от същата дата за изплатен дивидент в размер на 47 500,00 лева, копие от договор за паричен заем за сумата от 9 900,00 лева  и писмени обяснения (л.685-701 от адм.д.№ 3047/2013г.). Съгласно дадените писмени обяснения лицето е предоставило на 14.12.2014г. сумата от 30 000,00 лева и на 21.01.2011г. сумата от 9 900,00 лева на Р.Г., като датата, мястото и лицата придали и приели сумите са посочени в договорите и не са изплатени. През 1999г. е осъществявал търговска дейност, имал е лични спестявания и е теглил банков кредит, но поради изтекъл давностен срок за съхранение на документите, не пази такива.

Въз основа на представените доказателства, органа по приходите е приел, че от представените доказателства за периода от 2001г. до 2004г., декларираните доходи от лицето не са достатъчни за извършване на спестявания, които да доведат до даване на заем на сумата от 30 000,00 лева към 14.12.2004г.. При съпоставка с данните за извършените разходи от НСИ е направен извода, че получените доходи за периода покриват единствено належащите разходи за живот на лицето. Ето защо, е прието, че договора за заем от 14.12.2004г. е съставен единствено за целите на извършваната ревизия и не отразява реални факти и обстоятелства. По отношение на другия договор е прието, че лицето е имало възможност да предостави в заем посочената сума и тя е включена в паричния поток на жалбоподателката, като налични средства.

Правилно органа по приходите не е включил сумата от 30 000,00 лева, при изготвянето на паричния поток на лицето за 2007г.

Вярно е че договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ не притежава материална доказателствена сила, като неговата доказателствена сила е формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата които са го съставили и подписали са били такива каквито са отразени в писмения документ. По своята същност договорът за заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросния договор е сключен и е породил действие е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество. За да се докаже наличието на едно такова облигационно правоотношение, в хода на ревизионното производство следва да се имат в предвид разпоредбите на ДОПК, респективно ГПК за неуредените случаи. Съгласно чл.49 от ДОПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс, като в чл.57 от ДОПК е предвидено, че с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл.57, ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

В случая по отношение на заема предоставен от З.А.С., са представени писмени обяснения, в които е потвърдено даването на заема, договор за заем и разписки за получаване на сумата, платежни нареждания за връщане на част от сумата и изпълнителен лист.

Писменият договор, без никакво съмнение съставлява годни писмено доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК и може да послужи за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. По делото обаче не са ангажирани доказателства за произхода на тези средства, като в представената декларация се твърди, че те са „лични спестявания“ и теглен „банков креди“. Съобразно представените служебни бележки и копия от ГДД, се установява, че за периода от 1999г. до 2004г., З.С. е получил по трудови и извънтрудови праоотношения доходи в общ размер на 14 645,84 лева, като тази сума безспорно не е достатъчна едновременно да покрие разходите на лицето за обичайната му  издръжка и за да спести сумата от 30 000,00 лева. Не са представени доказателства З.С. да е получил каквито и да е други доходи, за да може да се направи обоснования извод, че той е имал възможността да спести тази сума и да я предостави в заем на Р.Г..  Същевременно по делото не са направени доказателствени искания и не са ангажирани никакви доказателства, посредством които да се установи произхода на средствата за които се твърди, че са дадени в заем и имуществената възможност на лицето да ги заеме.

На следващо място, дори и да се приеме, че З.С. е дал в заем на жалбоподателката сумата от 30 000,00 лева, от последната не се установява, че парите са били налични при нея към 01.01.2007г.. Следва да се има в предвид, че в случая заемите са взети през 2004г., като по делото липсват твърдения къде са съхранявани тези пари, за да може да се направи обоснования извод, че те действително са били налични. Също така, житейски неоправдано е да се вземе в заем сума в размер на 30 000,00 лева, за която да е договорено и заплащане на лихва и тази сума да не се ползва в продължение на повече от две години, след като се твърди от жалбоподателката, в дадените от нея писмени обяснения (л.176 от адм.д.№ 3047/2013г.), че те „са за лични нужди на мен и моето семейство“.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че от събраните в хода на производството доказателства и тяхната съвкупна преценка, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, не се установява жалбоподателката да е получила от З.А.С., паричен заем в размер на 30 000,00 лева. Произхода на въпросните парични средства не е установен по отношение на техния притежател, както и не се установява тяхното предаване на жалбоподателката и наличието им към 01.01.2007г.

Така изложеното се отнася и сумата от 35 000,00 лева, представляваща заемни средства, за които се твърди, че са получени от Г.С.Н., съгласно договор за заем от 01.12.2004г..

В хода на ревизионното производство е представен договор за заем от 01.12.2004г. сключен между жалбоподателката и Г.С.Н. за сумата от 35 000,00 лева, разписки за получена сума от 01.12.2004г. и писмени обяснения (л.737-739 от адм.д.№ 3047/2013г.). Със сезиращата съда жалба са представени и анекс към договора от 01.10.2013г. и три броя платежни нареждания за общата сума от 19 500,00 лева (л.20-22 от адм.д.№ 3047/2013г.). При първото разглеждане на делото е представена и заповед за изпълнение на парично задължение № 895/20.12.2013г., издадена за сумата от 15 500,00 лева (л.787 от адм.д.№ 3047/2013г.) и изпълнителен лист от 17.01.2014г. (л.795 от адм.д.№ 3047/2013г.)

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на Г.С.Н., за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 02-02-05-1300658/30.05.2013г. (л.667 от адм.д.№ 3047/2013г.). От лицето са представени писмени обяснения, договор за паричен заем и разписка (л.670-673 от адм.д.№ 3047/2013г.). Съгласно писмените обяснения, лицето е предоставило паричен заем на Р.Г. на 01.12.2004г., като средствата е получил от касата на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, в качеството си на управител и собственик на дружеството.

Извършена е и насрещна проверка на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 02-02-05-1301262-01/05.06.2013г. (л.651 от адм.д.№ 3047/2013г.). От дружеството е представена писмена декларация подписана от Г.С.Н. (л.654 от адм.д.№ 3047/2013г.),съгласно която от касата на дружеството са предоставени на управителя средства в размер на 35 000,00 лева, в началото на месец декември 2004г., дружеството е разполагало към този момент с такава касова наличност, като към момента не разполага с нужната документация за 2004г., като за периода на дружеството е извършвана данъчни ревизии, приключили с издаването на съответните актове.

При извършена служебна проверка в сектор „Архив“ е установено, че в досието на дружеството има приложени ревизионни актове, но при доказателствените материали няма приложени оборотни ведомости за 2004г., разпечатка на счетоводна сметка 501-Каса и др.документи от които да е видно, че има предоставена сума от дружеството на Г.Н.. В подадените ГДД по чл.51 от ЗКПО (отм.), за 2003г. е декларирана данъчна загуба в размер на 12 323,00 лева, а за 2004г. загуба в размер на 99 748,00 лева. Въз основа на това, че дружеството е новообразувано, има назначени 30 работника по трудово правоотношение, декларира загуби от дейността, е направен извода, че паричните средства са крайно необходими за дейността на дружеството към датата на даването им в заем и за в бъдеще. Дружеството и неговия управител не са спазили разпоредбите на чл.42, ал.1 от ЗСч., да съхраняване на счетоводните регистри и финансовите отчети за изискващи се по закон срок и не са представили доказателства за налични парични средства в касата на дружеството, към момента на сключване на договора за заем и други доказателства доказващи неговата истинност, поради което е прието, че той е съставен за целите на извършваната ревизия и не отразява реални факти и обстоятелства.

Правилно е прието от органа по приходите, че от представените доказателства не се установява произхода на средствата за които се твърди, че са дадени в заем. В случая са налице единствено писмени обяснения от Г.Н. дадени като физическо лице и като управител на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, че е разполагал с тези средства. Ето защо, следва да се приеме, че от жалбоподателката не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи произхода на средствата за които се твърди, че са дадени в заем и имуществената възможност на лицето да ги заеме. Също така, дори и да се приеме, че жалбоподателката е получила в заем тази сума през 2004г., по делото не се установява, тя да е била налични при нея към 01.01.2007г., като липсват и твърдения къде е съхранявана. Също така, житейски неоправдано е да се вземе в заем сума в размер на 35 000,00 лева, за която да е договорено и заплащане на лихва и тази сума да не се ползва в продължение на повече от две години, след като се твърди от жалбоподателката, в дадените от нея писмени обяснения (л.737 от адм.д.№ 3047/2013г.), че те „са за лични нужди на мен и моето семейство“, като по същите причини, 14 дни по късно е взет и другия заем от З.С. за сумата от 30 000,00 лева.

През периода от 01.01.2000г. до 31.12.2006г., Р.Г. е била в трудови правоотношения, като е получила следния доход:

-         2000г. годишен осигурителен доход 1 677,86 лева;

-         2001г. годишен осигурителен доход 1 969,52 лева ;

-         2002г. годишен осигурителен доход 1 200,00 лева;

-         2003г. годишен осигурителен доход 2 515,75 лева;

-         2004г. годишен осигурителен доход 3 549,75 лева;

-         2005г. годишен осигурителен доход 3 088,56 лева;

-         2006г. годишен осигурителен доход 2 565,84 лева.

Съгласно извършените разходи по данни на НСИ , за едно лице от домакинство и едно дете, през периода от Р.Г., следва да са извършени следните разходи:

-         2000г. осигурителен доход 1 677,86 лева, разходи 2 175,00 лева, недостиг 497,14 лева;

-         2001г. осигурителен доход 1 969,52 лева, разходи 2 238,00 лева, недостиг 268,48 лева;

-         2002г. осигурителен доход 1 200,00 лева, разходи 2 565,00 лева, недостиг 497,14 лева;

-         2003г. осигурителен доход 2 515,75 лева, разходи 2 779,50 лева, недостиг 263,75 лева;

-         2004г. осигурителен доход 3 549,75 лева, разходи 3 102,00 лева, остатък 475,75 лева;

-         2005г. осигурителен доход 3 088,56 лева, разходи 3 375,00 лева, недостиг 286,44 лева;

-         2006г. осигурителен доход 2 565,84 лева, разходи 3 870,00 лева, недостиг 1 304,16 лева;

С оглед тази съпоставка е направен извода, че приходите на лицето са недостатъчни за да покрият извършените от него разходи и не се доказват декларираните като налични към 31.12.2006г. лични спестявания и доходи от трудови правоотношения в размер на 20 000,00 лева.

Правилно от органа по приходите е прието, че към 31.12.2006г., от представените доказателства не се установява, жалбоподателката да е имала възможността да спести сумата от 20 000,00 лева. През периода от 01.01.2000г. до 31.12.2006г., тя е получила доходи по трудови правоотношения в общ размер на 16 567,28 лева, като необходимите за издръжка разходи за един човек с едно дете са в общ размер на 20 104,00 лева.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че неправилно са определи разходите за живот, като същите следвало да с в размер на 1/2 от извършените такива. Видно от ревизионния доклад, семейството на Р.Г. се състои от нея, съпруга и́ Д.Г. и двете им деца Р.Г. роден през 1994г. и Ж.Г. роден през 2001г.. През процесните периоди децата са били непълнолетни и в паричния поток на жалбоподателката са включени разходите за един възрастен и едно дете, което фактически представлява половината от разходите за двама възрастни и две деца.

По отношение на декларираните доходи от лицето, като едноличен търговец, е установено следното:

-         1999г. деклариран облагаем доход 2 033,00 лева;

-         2000г. деклариран облагаем доход 1 589,38 лева;

-         2001г. деклариран облагаем доход 85,00 лева.

За периода от 2002г. до 2006г. не са подавани ГДД и не са декларирани доходи от лицето и едноличния търговец. С оглед така установените обстоятелства е прието, че лицето не притежава като налична сумата от 6 000,00 лева, към 31.12.2006г.

По делото не са ангажирани доказателства посредством които да се установи, че едноличния търговец е имал доходи различни от декларираните в подадените ГДД в общ размер на 3 707,38 лева, поради което правилно е прието от органа по приходите, че няма как жалбоподателката да има спестени средства от дейността на едноличния търговец в размер на 6 000,00 лева, към 31.12.2006г..

С оглед на изложеното, правилно от органа по приходите е прието, че началното салдо на жалбоподателката към 01.01.2007г. е в размер на 17 500,00 лева, като не са включени сумите за които се твръди, че са получени в заем и са спестени от трудова дейност и от дейността на едноличния търговец.

От жалбоподателката се оспорват включените като разходите за мобилни услуги, като се твърди, че тя е ползвала само един от петте регистрирани на нейно име мобилни телефони, като останалите се ползват от трети лица, които си плащат месечните сметки. В подкрепа на твърденията са представени четири броя писмени декларации от Ж.Т. Д., Т.Т. Г., И. С. М. и И. Д.Д. (л.66-67 от адм.д.№ 3047/2013г.). В декларациите, лицата сочат, че те са ползвали конкретния мобилен номер и сами са заплащали сметката за разговорите, като картата е била на името на Р.Г..

Не е налице спор по делото, че жалбоподателката е титуляр по договора с „Космо България Мобайл“ ЕАД, като от представената справка (л.217 от адм.д.№ 3047/2013г.), се установява, че за всяка месечна сметка и за петте ползвани мобилни номера, е издавана една данъчна фактура, в която не са отразени дължимите суми, за всеки един телефонен номер. В този смисъл е и заключението на вещото лице, прието при първото разглеждане на делото (л.795 от адм.д.№ 3047/2013г.), съгласно което не могат да се определят сумите които са платени само от жалбоподателката.

В случая от представените по делото доказателства не се установява, дължимите суми за мобилни услуги да са заплатени от лица различни от жалбоподателката. Представени са само и единствено твърдения от четири лица, които сочат че сами са плащали сметките за посочените от тях мобилни номера, но липсват твърдения и доказателства какви са били тези суми и кога са заплатени. Ето защо, следва да се приеме, че от ангажираните по делото доказателства не се установява, сумите за предоставените мобилни услуги да са заплатени от лица различни от жалбоподателката, която се явява задължено лице, по силата на сключения от нея договор с мобилния оператор и правилно от органа по приходите са включени всички суми по издадените на нейно име фактури, които се явяват и заплатени.

От жалбоподателката липсват други възражения спрямо определения и паричен поток за 2007г., поради което и с оглед изложените вече съображения,  следва да се приеме, че същия е правилно определен от органа по приходите и е следния:

-         192 291,78 лева - налични парични средства, от които 17 500,00 лева начално салдо

-         129 944,36  лева – извършени разходи през 2007г.

-         62 347,42 лева – налични парични средства към 31.12.2007г.

С оглед така установеното крайно салдо за 2007г., сумата от 62 347,42 лева се явява и началното салдо за 2008г.

От органа по приходите е прието, че жалбоподателката е имала налични парични средства през 2008г. в общ размер на 318 364,70 лева, както следва:

-         62 347,42 лева – начално салдо;

-         900,00 лева – доходи от наем;

-         617,28 лева – доходи  от трудово правоотношение;

-         254 500 лева – движение по разплащателна сметка.

От жалбоподателката не се оспорват така определените и налични средства, с изключение на началното салдо, като същото е правилно определено, с оглед изложените вече съображения.

От органа по приходите е прието, че жалбоподателката е извършила разходи през 2008г. в общ размер на 292 209,52 лева, както следва:

-         276 108,88 лева – движение по банкови сметки;

-         7 500,00 лева – придобити дружествени дялове

-         6 840,24 лева – разходи за издръжка и живот

-         1 760,40 лева – статистика за едно дете

От жалбоподателката се оспорва единствено определените и разходи за издръжка и живот, като направените възражения са неоснователни.

Правилно от органа по приходите са установени задълженията за издръжка и живот. Видно от заключението на вещото лице, при първото разглеждане на делото (л.800 от адм.д.№ 3047/2013г.), от паричния разход на домакинствата по групи разходи са извадени онези от тях, за които има получена информация за реално платени суми, като към получения резултат са прибавени документираните разходи, например за съобщения, местни данъци, нотариални такси, пътувания в чужбина, като половината от така получената стойност е посочена в разходната част на паричния поток. В случая доколкото са налични данни за действително извършени разходи, правилно са изключени статистическите данни за тях при определяне на разходите и са включени действително извършените такива.

От жалбоподателката липсват други възражения спрямо определения и паричен поток за 2008г., поради което и с оглед изложените вече съображения,  следва да се приеме, че същия е правилно определен от органа по приходите и е следния:

-         318 364,70 лева - налични парични средства, от които 62 347,42 лева начално салдо

-         292 209,52  лева – извършени разходи през 2008г.

-         26 155,18 лева – налични парични средства към 31.12.2008г.

С оглед на изложеното, правилно от органа по приходите е определено начално салдо към 01.01.2009г. в размер на 26 155,18 лева

Приходите на лицето са определени в размер на 209 192,90 лева, като са включени следните суми:

-         166 950,00 лева получен приход от овърдрафт по разплащателна б. сметка;

-         999,96 лева от наем;

-         15 087,76 лева – компенсиране на недостиг от съпруга Д.Г.

Разходите на лицето са определени в размер на 237 038,36 лева, като са включени следните суми:

- 230 129,00 лева движение по банкови сметки;

-  4 691,14 лева разходи за издръжка и живот

-  1 833,96 лева статистика за едно дете

- 229 000,00 лева движение по овърдрафт по разплащателна б. сметка

- 84,00 лева ДОД по ГДД за 2008г.

- 300,00 лева – покупка на МПС „Тойота Хайлукс“- 1/2 ид.ч.

Определено е крайно отрицателно салдо в размер на 27 845,46 лева.

Видно от представения по делото ревизионен акт на съпруга на жалбоподателката Д.Г., на същия не са установени задължения за 2009г., като е установено превишение на получените от него приходи в сравнение с извършените разходи, като крайното салдо е определено в размер на 0,00 лева, като това е и началното му салдо към 31.01.2010г.. Същевременно в паричния поток на жалбоподателката е включена сумата от 15 087,76 лева, като налични парични средства, за произход на които е посочено „за компенсиране на недостиг от съпруга“. С оглед този подход на органа по приходите, следва да се приеме, че макар и да са извършени две отделни ревизии на жалбоподателката и нейния съпруг, е прието, че получените от единия съпруг приходи, които не са изразходвани за извършени от него разходи, са били налични за другия съпруг и същия ги е ползвал. Ето защо, неоснователни са направените от жалбоподателката възражения за неправилно определяне на паричния поток на съпрузите, като не са отчетени получените при условията на семейна-имуществена общност приходи.

По изложените за предходните периоди съображения, следва да се приеме, че са неоснователни възраженията на жалбоподателката относно подхода за определяне на разходите и́ за издръжка и живот.

С оглед така установените в настоящото производство приходи и разходи на жалбоподателката, правилно от органа по приходите е прието, че е налице превишение на разходите над приходите и е налице недостиг на налични парични средства през 2009г. в размер на 27 845,46 лева

Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в ал.1 обстоятелства.

Ревизията по реда на чл.122 е свързана с определяне на размер на данъка, който се изчислява в съответствие с материалния закон в който е предвиден. Разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи е относно начина на определяне на данъчната основа, като тя не е декларираната от лицето, а е тази определена по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че от съпоставката на разходваните и получените от жалбоподателката средства за 2009г., е законосъобразен и обоснован извода на органа по приходите, че е налице превишение на разходите над приходите, съответно наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Ето защо, след като са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизионен акт се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.

С оглед така установеното превишение на разходите над приходите със сумата от 27 845,46 лева, правилно от органа по приходите е приел, че съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата данъчна основа е сумата от данъчните основани, намалена с предвидените от закона облекчения за лични вноски за социално и здравно осигуряване, които в случая са определени в размер на 6 349,20 лева и общата годишна данъчна основа е в размер на 22 396,26 лева. Правилно върху тази сума е определен дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2 239,63 лева, от които 90,00 лева авансово удържани или данък за внасяне 2 149,63 лева. С оглед несвоевременното внасяне на така установените данъчни задължения правилно на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва изчислена до датата на издаване на ревизионния акт и жалбата на Р.Г., в тази и́ част е неоснователна.

 С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г., на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на главницата 11 282,51 лева и лихви 2 753,19 лева.

За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че през годината лицето е имало приходи с неустановен произход в размер на 118 761,49 лева.

Изготвен е дневен паричен поток, като началното салдо е определено в размер на 0,00 лева.

Приходите на лицето са определени в размер на 443 062,73 лева, като са включени следните суми:

-         408 660,00 лева движение по банкови сметки ;

-         9 500,00 лева получен паричен заем от Д.Д.;

-         9 500,00 лева получен паричен заем от Т. Г.;

-         5 000,00 лева получен паричен заем от Х.Г.;

-         7 000,00 лева получен паричен заем от С. Д.;

-         9 500,00 лева получен паричен заем от Т. Д.;

-         1 179,96 лева от наем;

-         1 827,00 лева доход от трудово правоотношения;

-         395,77 лева – компенсиране на недостиг от съпруга Д.Г..

Разходите на лицето са определени в размер на 561 824,22 лева, като са включени следните суми:

- 535 620,00 лева движение по банкови сметки;

- 3 418,80 лева разходи за издръжка и живот;

- 1 740,48 лева статистика за едно дете;

- 90,00 лева ДОД по ГДД за 2009г.;

- 20 954,94 лева – компенсиране на недостиг на съпруга Д.Г..

Определено е крайно салдо - недостиг в размер на 118 761,49 лева

С оглед на изготвения паричен поток по реда на чл.122 от ДОПК, е определен доход в размер на 118 761,49 лева, който е и данъчната основа върху която са определени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 5 936,40 лева.

Данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, е определена в размер на 115 714,09 лева и годишно данъчно задължение 10 %  или 11 571,41 лева, авансово удържан данък в размер на 288,90 лева и данък за внасяне в размер на 11 282,51 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за невнесения данък е определена лихва в размер на 2 564,79 лева.  

Правилно началното салдо към 01.01.2010г. е определено в размер на 0,00 лева, доколкото за 2009г. се установява недостиг на парични средства.

По изложените за предходни данъчен период мотиви, правилно органа по приходите е извършвал компенсация между наличните приходи на жалбоподателката и нейния съпруг и разходите извършвани от тях, като фактически е изготвен един общ паричен поток, макар и в две различни ревизионни производства. За 2010г. на Д.Г. също е установен недостиг на парични средства и са му определени задължения по ЗДДФЛ. Ето защо, в случая не се установяват парични средства, които да са били налични в съпруга на жалбоподателката и които да не са включени в нейния паричен поток.

По изложените за предходните периоди съображения, следва да се приеме, че са неоснователни възраженията на жалбоподателката относно подхода за определяне на разходите и́ за издръжка и живот.

Съобразно установените в настоящото производство приходи и разходи на жалбоподателката, правилно от органа по приходите е прието, че е налице превишение на разходите над приходите и е налице наличен недостиг на налични парични средства през 2010г. в размер на 118 761,49 лева

С оглед на изложеното следва да се приеме, че от съпоставката на разходваните и получените от жалбоподателя средства за 2010г. е законосъобразен и обоснован извода на органа по приходите, че е налице превишение на разходите над приходите, съответно наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Ето защо, след като са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизионен акт се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.

С оглед така установеното превишение на разходите над приходите със сумата от 118 761,49 лева, правилно от органа по приходите е приел, че съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата данъчна основа е сумата от данъчните основани, намалена с предвидените от закона облекчения за лични вноски за социално и здравно осигуряване, които в случая са определени в размер на 5 936,40 лева. В случая общата годишна данъчна основа е в размер на 115 714,09 лева (118 761,49 лева установен недостиг + 1 827,00 лева годишна данъчна основа по чл.25 от ЗДДФЛ + 1 062,00 лева облагаеми доходи от наеми – 5 936,40 лева вноски за социално и здравно осигуряване). Правилно върху тази сума е определен дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 11 571,41 лева, от които 288,90 лева авансово удържани или данък за внасяне 11 282,51 лева. С оглед несвоевременното внасяне на така установените данъчни задължения правилно на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва изчислена до датата на издаване на ревизионния акт и жалбата на Р.Г., в тази и́ част е неоснователна.

С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г., на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на главницата 1 516,99 лева и лихви 213,00 лева.

За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че през годината лицето е имало приходи с неустановен произход в размер на 15 169,45 лева.

Изготвен е дневен паричен поток, като началното салдо е определено в размер на 0,00 лева.

Приходите на лицето са определени в размер на 274 037,04 лева, като са включени следните суми:

-         130 746,00 лева движение по банкови сметки;

-         55 900,00 лева получени заеми от физически лица;

-         40 000,00 лева авансово плащане за покупка на недвижим имот от Н. Ф. съгл. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.01.2011г. – ½ ид.ч.;

-         6 600,00 лева доходи от наем;

-         9 500,00 лева доходи от дивидент;

-         27 592,88 лева компенсиране на недостиг от съпруга Д.Г.;

-         3 698,16 лева доходи от трудово правоотношение.

Разходите на лицето са определени в размер на 262 439,85 лева, като са включени следните суми:

- 242 101,77 лева движение по банкови сметки;

-  3 471,84 лева разходи за издръжка и живот;

- 5 307,84 лева разходи за живот;

- 700,20 лева платени данъци;

- 7 000,00 лева предоставени суми на търговско дружество;

- 4 830,04 лева компенсиране на недостиг на съпруга Д.Г.;

- 2 000,00 лева покупка на МПС 1/2;

- 500,00 лева закупуване на недвижим имот 1/2.

Определено е крайно салдо - недостиг в размер на 15 169,45 лева.

С оглед на изготвения паричен поток по реда на чл.122 от ДОПК, е определен доход в размер на 15 169,45 лева, който е и данъчната основа върху която са определени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 4 148,22 лева.

Данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, е определена в размер на 24 807,55 лева и годишно данъчно задължение 10 %  или 2 480,76 лева, авансово удържан данък в размер на 963,77 лева и данък за внасяне в размер на 1 516,99 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за невнесения данък е определена лихва в размер на 187,67 лева.  

Ревизионният акт е незаконосъобразен в частта относно установените задължения на жалбоподателката по ЗДДФЛ за 2011г. и следва да бъде отменен по следните съображения:

Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в ал.1 обстоятелства.

Ревизията по реда на чл.122 е свързана с определяне на размер на данъка, който се изчислява в съответствие с материалния закон в който е предвиден. Разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи е относно начина на определяне на данъчната основа, като тя не е декларираната от лицето, а е тази определена по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК.

С процесния ревизионен акт са установени задължение на ревизираното лице по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, съгласно който размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по чл.48 от ЗДДФЛ е пряк данък, за който за разлика от косвените данъци е характерно, че облагането се извършва на годишна основа, а не помесечно. Ето защо, при определяне на данъчната основа, дори и при приложение на реда по чл.122 от ДОПК, превишението на разходите над приходите се преценява на годишна данъчна основа, а не помесечно, както неправилно е приел органа по приходите.

С оглед на посочените разпоредби данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, следва да бъде определена от органа по приходите съобразно критериите предвидени в чл.122, ал.2 от ДОПК, за предвидения едногодишен данъчен период. След като размера на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се определя за календарната година, въз основа на данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органа по приходите е приел, че общия размер на разходите за процесната 2011 г., следва да се разпределени помесечно. Ето защо макар и в хода на ревизията да е установено превишение на разходите над приходите към 31.03.2011г. със сумата от 15 169,45 лева, след като към 31.12.2011г. се установява превишение на приходите над разходите със сумата от 11 597,19 лева, то не е налице и укрит доход, тъй като не е установено превишение на разходите над приходите за съответната година.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че от съпоставката на разходваните и получените от лицето средства за 2011 г., при така приетия в хода на ревизията размер на получени доходи и направени разходи, незаконосъобразен и необоснован е извода на органа по приходите, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Ето защо, след като не са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизионен акт не се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВАС, както и решения № 4998 от 14.04.2009г. на ВАС по адм.д.№ 15189/2008г., № 9853 от 14.07.2010г. на ВАС по адм.д.№ 1814/2010г., № 2084 от 13.02.2013г. по адм.д.№ 7438/2012г. на ВАС и решение № 15460 от 21.11.2013г. по адм.д.№ 4518/2013г. по описа на ВАС.

С оглед недължимостта на установените с ревизионния акт задължения за 2011г. по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, недължими се явяват и определените акцесорни задължения за лихва и ревизионния акт следва да бъде отменен и в тази му част.

С ревизионният акт са установени задължения на жалбоподателката за 2009г.  за ДОО в размер на главницата 2 714,40 лева и лихви 1 677,85 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на 1 044,00 лева и лихви 645,25 лева и за здравни осигуровки в НЗОК в размер на главницата 1 670,40 лева и лихви 580,27 лева.

За 2010г. са установени задължения за ДОО в размер на главницата 2 085,60 лева и лихви 862,61 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на 948,00 лева и лихви 392,01 лева и за здравни осигуровки в НЗОК в размер на главницата 1 516,80 лева и лихви 370,39 лева.

За 2011г. са установени задължения за ДОО в размер на главницата 1 295,99 лева и лихви 306,79 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на 488,47 лева и лихви 113,02 лева и за здравни осигуровки в НЗОК в размер на главницата 781,56 лева и лихви 118,96 лева.

Неправилно с ревизионния акт са определени годишни изравнителни вноски за 2009 и 2010г., за ДОО и НЗОК след проведена ревизия по чл.122 – 124 от ДОПК. Съгласно чл.124а от ДОПК, разпоредбите на чл.122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Тази норма е в сила от 15.02.2011г. и тъй като е материалноправна, тя няма обратно действие и не би могла да се прилага за установяване на задължителни осигурителни вноски преди тази дата. Ето защо, определянето на жалбоподателката на задължения за ДОО и НЗОК за периода преди 15.02.2011г., по реда на чл.122-124, във връзка с чл.124а от ДОПК е незаконосъобразно и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта му относно установените за 2009 и 2010г. задължения за ДОО, ДЗПО в УНПФ и здравни осигуровки в НЗОК.

Ревизионният акт се явява незаконосъобразен и в частта относно установените задължения за ДОО и НЗОК за 2011г., доколкото за тази година не е налице превишение на разходите над приходите, съобразно събраните в хода на производството доказателства, по изложените вече мотиви относно установените на лицето задължения по ЗДДФЛ.   

Поради незаконосъобразно определяне на главните задължения и тяхната недължимост, следва да бъдат отменени и установените акцесорни задължения за заплащане на лихви.

Съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноските по делото направени до настоящия момент, включително и пред касационната инстанция, съгласно мотивите на отменителното решението на Върховен административен съд и нормата на чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДОПК.

От жалбоподателката са представени доказателства за направени съдебно-деловодни разноски в размер на 4 475,00 лева, от които 75,00 лева платени държавни такси, 3 600,00 лева платено адвокатско възнаграждение и 800,00 лева платено възнаграждение на вещото лице. В нейна полза следва да се присъди сумата от 2 386,07 лева, изчислена съобразно размера на отменените задължения - 19 342,36 лева.

В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 037,95 лева, определен на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно размера на определените с решението задължения – 16 931,76 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 021301262/ 13.09.2013г. издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в частта в която на Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** са установени следните задължения:

- За данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г., данък по о чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 1 516,99 лева и лихва в размер на 213,00 лева.

- За данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г., вноски за фонд ДОО по чл.4, ал.3 и чл.6, ал.8 от КСО в размер на главницата 2 714,40 лева и лихва в размер на 1 677,85 лева.

- За данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г., вноски за фонд ДОО по чл.4, ал.3 и чл.6, ал.8 от КСО в размер на главницата 2 085,60 лева и лихва в размер на 862,61 лева.

- За данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г., вноски за фонд ДОО по чл.4, ал.3 и чл.6, ал.8 от КСО в размер на главницата 1 295,99 лева и лихва в размер на 306,79 лева.

- За данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г., вноски за фонд ДЗПО в УнФП по чл.157 и чл.158 от КСО в размер на главницата 1 044,00 лева и лихва в размер на 645,25 лева.

- За данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г., вноски за фонд ДЗПО в УнФП по чл.157 и чл.158 от КСО в размер на главницата 948,00 лева и лихва в размер на 392,01 лева.

- За данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г., вноски за фонд ДЗПО в УнФП по чл.157 и чл.158 от КСО в размер на главницата 488,47 лева и лихва в размер на 113,02 лева.

- За данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г., вноски за НЗОК по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и КСО в размер на главницата 1 670,40 лева и лихва в размер на 580,27 лева.

- За данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г., вноски за НЗОК по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и КСО в размер на главницата 1 516,80 лева и лихва в размер на 370,39 лева.

- За данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г., вноски за НЗОК по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и КСО в размер на главницата 781,56 лева и лихва в размер на 118,96 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** срещу ревизионен акт № 021301262/ 13.09.2013г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в останалата и́ част

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП, да заплати в полза на Р.Д.Г. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 2 386,07 лева (две хиляди триста осемдесет и шест лева и седем стотинки).

ОСЪЖДА Р.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 1 037,95 лева (хиляда тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: