РЕШЕНИЕ

 

        № …………….            дата 11 март 2010 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 01 февруари 2010 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 968 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.195, ал.5 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-01-397/02.06.2009 год. на кмета на община Царево, издадена на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като три броя дървени бунгала, находящи се в ПИ 10094.502.53 по кадастралната карта на с.Варвара, община Царево – собственост на А.Р.И. и Д.Н. М., за които е посочено, че са монтирани без разрешение за поставяне, същите са полуразрушени и са неподходящи по местонахождение и разположение.

         Жалбоподателят А.И. оспорва заповедта като незаконосъобразна, с твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствената процедура поради това, че административният акт не е адресиран до всички заинтересовани лица. Допълнително се навеждат и доводи за нейната нищожност, предвид обстоятелството, че другият посочен в нея адресат – Д. М. е починал към момента на издаване на процесната заповед. Иска се прогласяване нищожността на административния акт, алтернативно – отменянето му като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М., която поддържа жалбата на сочените основания.

Ответната община Царево се представлява от адв.О., която оспорва основателността на жалбата, като споделя тезата, че заповедта е частично нищожна, в частта относно издаването й спрямо лицето Д. М., починал към момента на издаването й, но от друга страна посочва, че след като този порок е неотносим към жалбоподателя, той не би могъл на това основание да иска прогласяване на административния акт за нищожен, като по този начин защитава чужди права пред съд.

Заинтересованите страни, конституирани в качеството им на наследници на Д. М. -  М.П.В., Т.А.Н., Д.Н.Д., А.Н.Д., М.Д.Н., Р.Г.С., Д.Г.Д., Д.С. П. и М.С.Д., не се явяват и не вземат становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото и е видно от събраните доказателства – Нотариален акт № 155/14.03.1994 год., че жалбоподателят А.И. ***. ид. части от имот с пл. № 76, находящ се в местността “Гробищата”, землище на с.Варвара, община Царево, съответстващ на процесния поземлен имот с идентификатор 10094.502.53, което е видно от представената за него скица, съдържаща означение на стария идентификатор на имота - № 76 и записването на жалбоподателя като собственик на посочените части. 

         Проведената административна процедура по реда на чл.195 и сл. от ЗУТ е започнала със съставянето на Констативен протокол от 15.07.2008 год., с който работна група от служители при община Царево е извършила проверка на процесния поземлен имот, за който е посочено, че е собственост на А.Р.И. и Д.Н. М. При проверката е констатирано, че в имота са поставени три броя дървени бунгала с размери 6,00м./3,00 м. и височина 2,50 м., с двускатни дървени покриви с ламарина. Посочено е, че бунгалата са поставени без разрешение за поставяне в земеделски имот, полуразрушени са и са неподходящи по местонахождение и месторазположение. За съставения констативен протокол жалбоподателят е уведомен с писмо с обратна разписка.

         На основание така съставения протокол и съдържащите се в него фактически констатации, кметът на община Царево, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ издал процесната заповед за премахване на процесните три броя дървени бунгала, находящи се в ПИ 10094.502.53 по КК на с.Варвара, община Царево – собственост на жалбоподателя А.Р.И. и Д.Н. М. В представената административна преписка не се съдържат доказателства за уведомяването на собствениците на поземления имот за извършената проверка, с оглед осигуряване на възможност да бъдат изслушани. Техни обяснения не се съдържат нито в съставения протокол, нито в друг съпътстващ документ и липсват доказателства както комисията, така и кметът на общината да са взели предвид техните становища при постановяване на своите актове. Установява се също така, че посоченият в заповедта адресат Д.Н. Мавродиев е починал на 23.08.1978 год., видно от представеното удостоверение за наследници, въз основа на което по делото са конституирани заинтересованите страни.

         Заповедта е незаконосъобразна.

         Съгласно нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ комисията, която установява състоянието на обектите събира всички необходими данни за обекта, като изслушва и заинтересованите лица. Разпоредбата е императивна, тъй като от правилното й приложение зависи предложението на комисията - да се премахне или не обектът (с оглед на възможните алтернативни решения – премахване, преобразуване или ремонтиране на обекта – чл.195, ал.5 от ЗУТ). Неизслушването на заинтересованите лица – собственици на обекта, освен, че е съществено процесуално нарушение на административната процедура по чл.196, ал.2 от ЗУТ, но е и нарушение на чл.35 от АПК, вменяващ задължение на административния орган преди издаването на административния акт да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Начинът, по който е проведена проверката навежда на извод, че не са събрани всички необходими данни за обекта, с оглед преценяване приложимостта на алтернативните решения. Изпращането впоследствие на констативния протокол до жалбоподателя не санира горните нарушения, тъй като с оглед целите на уведомяването, същото е необходимо към момента на проверката, а не след нейното извършване.

Посоченото нарушение на административнопроизводствената процедура е достатъчно основание да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна, поради което не се налага спорът да бъде обсъждан по същество, дали са налице материалноправните предпоставки по смисъла на чл.195, ал.5 от ЗУТ, т.е. дали констатираните фактически обстоятелства изпълват хипотезата на посочената правна норма.

Заповедта е незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание, като насочена към адресат – Д.Н. М., който е починал към момента на издаването й. Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за нищожност на административния акт на това основание. Разпореденото с акта задължение изхожда от компетентен орган, в предвидената от закона форма, фактите са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, вследствие на което разпореденото с акта не е правно нетърпимо и напълно лишено от законово основание. Вменяването на задължение на ненадлежен адресат не е основание за нищожност на административния акт. Това обстоятелство сочи освен на материална незаконосъобразност на издадената заповед, но и на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура.  Административният орган не е изследвал в достатъчна степен правнозначимите обстоятелства, свързани със собствеността на процесния обект, с оглед преценяване на лицата, в чиято тежест следва да бъде вменено задължението за премахване на обектите.

         На основание горните мотиви оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-397/02.06.2009 год. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като три броя дървени бунгала, находящи се в ПИ 10094.502.53 по кадастралната карта на с.Варвара, община Царево, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:…………………