Р Е Ш Е Н И Е

 

                   1804                  07.11.2016г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

                                              

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 969 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.118, ал.1, вр. с чл.117, ал.1, т.2, бук.“г“ от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Административното дело е образувано по жалба от „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ПЗ, кв.“Славейков“, представлявано от изпълнителен директор В.Н.С. против Решение № 1040-02-27/14.04.2016г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 142/17.11.2015г. на ТП на НОИ – Бургас, станала с Р.П.Д. на 12.01.2015г. се приема за трудова, по чл.55, ал.1 от КСО – внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа.

Иска се отмЯ. на оспорения административен акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание  жалбоподателят „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД се представлява от адвокат С.М., която поддържа жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите. Представя писмена защита, с която излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспореното решение.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт К.В., която оспорва жалбата и претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р.П.Д. се явява лично и с процесуален представител адвокат Й.Й., която оспорва жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в която излага допълнителни съображения относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на оспореното решение.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

С молба вх.№ 5101-02-53/17.11.2015г. до ТП на НОИ гр.Бургас Р.П.Д. декларирала трудова злополука, станала на 12.01.2015г., при която пострадала при падане на работното й място и получила счупване на метатарзалната кост на десния крайник.

Със заповед № 1015-02-122/02.12.2015г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, издадена на основание чл.58 от КСО, било наредено да се извърши разследване на злополуката като е определена комисия в състав: председател инж. П.Н.К. – старши инспектор по осигуряването  в ТП на НОИ гр.Бургас и членове: А.З.Д. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас; З.С.Ш. – представител на работодателя в Комитета по условия на труд /КУТ/ към „КООХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД и Я.Т.С. – представител на работниците и служителите в КУТ към „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД. При разследването на злополуката присъствала пострадалата Р.П.Д..

 За резултатите от извършената проверка комисията съставила протокол № 5103-02-2/11.02.2016г. Въз връзка с направените с протокола констатации били изготвени възражения от З.С.Ш., Я.Т.С. и Р.П.Д..

След извършената служебна проверка на обстоятелствата във връзка с инцидента и на основание съставения протокол от комисията, било издадено Разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 142/17.11.2015г. на ТП на НОИ – Бургас, станала с Р.П.Д. на 12.01.2015г. се приема за трудова, по чл.55, ал.1 от КСО – внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа.

В законоустановения срок разпореждането били обжалвано по административен ред пред горестоящия орган – Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас с жалба вх.№ 142/17.11.2015г. от В.С., в качеството му на изпълнителен директор на „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД.

С Решение № 1040-02-27/14.04.2016г. директорът на ТП на НОИ – Бургас потвърдил Разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас.

Недоволен от постановеното решение работодателят „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД го оспорил пред административен съд – Бургас, чрез ТП на НОИ гр.Бургас с жалба вх.№ 1012-02-105/04.05./2016г., по повод, на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е възложена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че причината за временната нетрудоспособност на пострадалата Р.Д. е счупване на метарзалната/ходилна/ кост, която е причинена в резултат на директна травма – директен удар върху ходилото или удар на ходилото в твърди тъпи предмети или индиректно - чрез усукване на стъпалото. В заключението се посочва, че с оглед на декларирания от Д. начин  на получаване на увреждането е възможно същото да бъде получено и по двата механизма.

В рамките на съдебното производство бяха разпитани като свидетели лицата Я. Д.П., З.Г.Д., В.Н.И. и Д.П.К. – първите две настоящи, а вторите бивши служителки на оспорващото дружество „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 1040-02-27/14.04.2016г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 142/17.11.2015г. на ТП на НОИ – Бургас, станала с Р.П.Д. на 12.01.2015г. се приема за трудова, по чл.55, ал.1 от КСО – внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Териториално подразделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”г” от КСО, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички относими  доказателства, а при анализа им е  достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че щом злополуката е декларирана единадесет месеца след настъпването й, това следва породи съмнение в нейната действителност. Законодателят е предвидил едногодишен срок за деклариране на трудовата злополука в ал.2 на чл.57 от КСО, именно като гаранция за реализиране правата на пострадалия работник или служител, при неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.57, ал.1 от КСО, да я декларира пред съответното териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За трудова злополука съгласно ал.2 на чл.55 от КСО се приравнява и тази станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.

В разглеждания случай не е спорно по делото, че по време на инцидента пострадалата Р.П.Д. е била в трудови правоотношения с оспорващото дружество „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, в качеството му на работодател. Страните по делото не спорят, че в деня на злополуката 12.01.2016г. Д. е била на работа и е изпълнявала задълженията си на работното й място в производствен цех „Опаковки на флумастери”. Не е налице спор и по отношение на факта, че на пострадалата е било причинено увреждане на здравето представляващо счупване на метарзалната/ходилна/ кост на десния крайник.

По делото е налице спор относно наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане и изпълняваната работа от страна на пострадалата, а именно дали настъпилото увреждане е станало през време и във връзка с извършваната от Д. работа изпълнявайки трудовите си задълженията на работното й място в производствен цех „Опаковки на флумастери” на дружеството  - жалбоподател „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно от приложените амбулаторен лист № 219/12.01.2015г. – час 19.38, амбулаторен лист № 58/13.01.2015г. – час 09.25 и амбулаторен лист № 238/13.01.2015г. – час 16.20, се установява, че пострадалата Р.Д. е получила процесното увреждане на установената от административния орган дата за настъпване на трудовата злополука – 12.01.2016г.

 Обстоятелството, че Д. е била на работа на посочената дата се потвърждава от показанията на всички разпитани по делото свидетели - Я.  П., З. Д., В.И. и Д.К., като този факт не се оспорва и от жалбоподателя.

Свидетелките И. и К. заявяват, че злополуката е настъпила по време на работа, а първата от тях, която е била пряк очевидец на инцидента, защото е работила на същата машина, на която е работила пострадалата, описва и как точно е станал инцидента.

Съдът намира, че показанията на другите две свидетелки Я. П. и З. Д. не следва да бъдат кредитирани в пълна степен, с оглед обстоятелството, че същите се намират в пряка административна и трудова зависимост от оспорващия, който е техен работодател. Двете заявяват, че не са видели настъпването на злополуката, но все пак втората от тях се спомня, че пострадалата Д. й е казала, че ще ходи на лекар.

От заключението на възложената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява категорично, че причината за временната нетрудоспособност на пострадалата Р.Д. е счупване на метарзалната/ходилна/ кост, която е възможно да бъде причинено в резултат на директна травма – директен удар върху ходилото или удар на ходилото в твърди тъпи предмети или индиректно - чрез усукване на стъпалото, като и в двата случая е възможно същото да бъде получено по декларирания от Д. начин  на получаване на увреждането.

С оглед изложеното съдът намира за доказано по категоричен и безспорен начин наличието на трудова злополука настъпила по отношение на Р.П.Д. по време на изпълнение на трудовите й задължения в производствен цех „Опаковки на флумастери” на дружеството - жалбоподател „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, в резултат на която е получила увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на метарзалната/ходилна/ кост на десния крайник.

 От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административно – производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на делото и на съгласно разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът намира за основателно искането на процесуалните представители на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт и на адвокат.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ПЗ, кв.“Славейков“, представлявано от изпълнителен директор В.Н.С. против Решение № 1040-02-27/14.04.2016г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 142/17.11.2015г. на ТП на НОИ – Бургас, станала с Р.П.Д. на 12.01.2015г. се приема за трудова, по чл.55, ал.1 от КСО – внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа.

ОСЪЖДА „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ПЗ, кв.“Славейков“, представлявано от изпълнителен директор В.Н.С. да заплати на ТП на НОИ гр.Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт  в размер на 300.00 /триста/ лева.

ОСЪЖДА „КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ПЗ, кв.“Славейков“, представлявано от изпълнителен директор В.Н.С. да заплати на Р.П.Д.,*** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат  в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: