Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1860           14.11.2016 година            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,                                    ІІІ състав

на 26.10.2016 година, в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Секретар: И.Л.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВ а. х. дело номер 974 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

Образувано е по жалба на С.П.П. с ЕГН ********** ***, срещу принудителна административна мярка – преместване на пар­ки­ра­но пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на ос­но­вание чл.171 т.5 б.”б” ЗДвП от дата 08.05.2016г. по отношение на собствения и управляван от жалбоподателя ав­томобил “Фолксваген”, модел  “Тигуан”, с рег. № ****, паркиран според органа “върху тротоар, който е извън определените от администрацията места“.

Недоволен от така издадения спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен, поради което настоява за отмяната му, поради причини, подробно изложени в жалбата.

На първо място изразява становище за липса на допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение при извършеното паркиране на описаното място, като обяснява, че на мястото на реализиране на оспорената ПАМ липсва поставен какъвто и да е пътен знак, твърди, че автомобилът не е бил паркиран в или на зелените площи в парка, а е бил разположен на място изградено и предназначено за паркиране на МПС пред хотел „Парк“. Не на последно място се разяснява и това, че така паркирано преместеното МПС не е създавало опасност за никого и не е правело невъзможно преминаването на останалите участници в движението.

Ответникът специалист в отдел “Общофункционален Контрол” при Дирекция “Управление при Кризи Обществен Ред и Сигурност” при Община Бургас Т.Н.Т. не се явява лично, представлява се от юрисконсулт на администрацията, чиито функции осъществява, като последният счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е основателна.

            Установява се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на жалбоподателя “Фолксваген”, модел  “Тигуан”, с рег. № ****, паркиран според органа „върху тротоар, който е извън определените от администрацията места“ е наложена от служител на община Бургас, на длъжност специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция УКОРС и това е видно от приложения на л.11 от делото Протокол от 08.05.2016г.

От същия Протокол от 08.05.2016г. на гл. Специалист в Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас се установява, че проверката е извършена в 12,09 часа, а ПАМ е приложена и протоколът е съставен в 12,10 часа. По повод на констатираното, по-късно, при явяване на жалбоподателят на служебен паркинг на Община Бургас за получаване на репатрираното МПС бил съставен и АУАН по ЗДвП, с който е констатирано, че жалбоподателят С.П.П., водач на Фолксваген с ДК№ **** на посочената дата е паркирал описаното МПС в к-с Зорница, парк Езеро, до х-л „Парк“, върху тротоара, който е извън определениете от администрацията места“, в нарушение на чл.94, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Част от представената преписка пред административния състав е и снимков материал, (4 бр. снимки) с твърдение, че същият е изготвен на мястото на репатрирането, като съдът го е приел за сведение, поради недопустимост на посоченото доказателствено средство според императивните правила на АПК. Снимките не могат да бъдат считани за електронен документ по смисъла на чл.141 АПК, тъй като липсва опция за подписването им с електронен подпис. Същото доказателствено средство е изрично и единствено допустимо съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от Закона за движение по пътищата, но действието му е лимитативно ограничено до “административнонаказателния процес”, като в допълнение следва да бъде изложено и обстоятелството, че за годността на подобен снимков материал дори и в производство по ЗАНН, законодателят е поставил изискване снимките да бъдат изготвени от “технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство”, каквото използваното техническо средство не е, видно от представения снимков материал. В този смисъл, длъжностното лице следва да установява обстоятелствата при които е разпоредил спорната ПАМ с останалите допустими по закон доказателствени средства.

Представена от процесуалния представител на ответника е заверена за верността му с оригинала е заповед, изх.№ 1453/15.06.2015 на Кмета на Община Бургас, с която са упълномощени длъжностните лица от дирекция УКОРС да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Представена към преписката по делото е било и допълнително трудово споразумение от 30.07.2012г., удостоверяващо изпълнението на трудови функции от страна на административния орган, както и негова дл. характеристика, ведно със седмичен график на служителите на отдел ОФК за периода от 03.05.2016г. до 08.05.2016г., където Т.Т. е отразен в неделя (08.05.2016г.) като зачислен към „паяк 2“. Допълнително съдебният състав е изискал служебно комбинирани скици на мястото на ПАМ в мащаби 1:1000 и 1:250 а поради възникнал спор за точното местонахождение на процесното МПС, съдът е указал на процесуалния представител на ответния орган представянето и на допълнителна схема с отразяване на личните възприятия на органа, касателно местонахождението на репатрираното МПС (л.55). Представена е и схема на фактическото местоположение на пътните знаци в района на „Парк Езеро“. Така представената схема не е съпътствана от предложение на комисията за безопасност на движението. Не са представени доказателства за одобряването й с нарочна заповед на кмета на Община Бургас и включване на приетата организация на движението в ГПОД на гр. Бургас. С оглед изясняване на собственика на мястото от където е бил репатриран описаният по-горе автомобил, а оттам и обстоятелствата около териториалната компетентност на органа по ПАМ от страна на Община Бургас след нарочно указване от страна на съдебния състав, са били представени: Заповед №2789/08.10.2015г.,  по чл.16, ал.5 ЗУТ на Кмета на Община Бургас, както и Справка по Кадастралната карта за имот с идентификатор 07079.622.101, с отразяване като начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, ведно с приложена извадка от кадастралните регистри с отразяване на улицата като собствена на Община Бургас и цитиран и приложен Акт за публична общинска собственост, явяващ се основание за горното отразяване на собственика в кадастралните регистри, а именно АПОС №1467/09.11.1999г. Представено и прието по делото е копие на технически характеристики на репатрираното МПС, изходящи от официалния сайт на представителя на марката за Р. България, с цел удостоверяване ширината на автомобила. 

Изисканият от съдебният състав служебно генерален план за организация на движението в гр. Бургас, (ГПОД) в частта касаеща спорният участък не е представен, нито е представена надлежна заповед на кмета на Община Бургас с която този план да е приет.

Разпитани по делото в качеството на свидетели са две длъжностни лица – служители на Общинско предприятие „Транспорт“, реализирали фактическите действия по репатрирането и установени посредством представения по делото Протокол от 08.05.2016г. (л.11).

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., чието поведение с оглед многобройните ситуации на които е свидетел ежедневно е оправдано и обосновано. Същият не помни подробности, говори по принцип за начина на осъществяване на ПАМ.

Що се отнася до другия свидетел - С., съдът приема показанията му за повлияни, тъй като е житейски необосновано човек, който изпада в идентични ситуации ежедневно да помни конкретно една от тях, без същата да се отличава с особена специфика. Твърденията му, че на мястото на репатриране е била установена жена с бебешка количка, която не могла да премине на тротоара, край паркираното и репатрирано МПС се опровергават от мащабните скици, събрани по делото, които ще бъдат коментирани по-долу.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата, приложена от ответника е законово регламентирана в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5/.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 ЗДвП “Определените от министъра на вът­реш­ните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, оп­ре­делени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да пре­местват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно сред­ст­во на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без зна­ни­е­то на неговия собственик или на упълномощения от него водач”.

Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи по­доб­­на дейност, вкл. и в дадения случай, е нареждане за преместване /репат­ри­ра­не/ на МПС, което е паркирано.

В чл.171 т.5 ЗДвП са уредени двете хипотези – на преместване на “правилно” и на “паркирано в нарушение” МПС /б. “а” и б.“б”/.

В настоящата хипотеза е безспорно, че спрямо автомобила, собственост на жалбоподателя, е била предприета процедурата по т.“б” индиция за което е съставения срещу жалбоподателя АУАН.

Съгласно последната разпоредба обаче са налице две хипотези: първата е слу­чаят на МПС, “паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обоз­­­начени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително премест­ва­не...” и втората, съдържаща две под хипотези, когато МПС-то (1) “...създава опасност…“ или (2) „прави невъзможно пре­ми­наването на другите участници в движението”, като и в двата случая нарежда­не­­то се извършва от лицата по чл.168, които “...уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото место­по­ложение на превозното средство, като “разходите, направени във връзка с пре­мест­ването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а такса­та за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уве­домяването на районното полицейско управление”.

Следователно, за да се изпълни правилно процедурата, посочена в Закона, преди всичко следва да е налице хипотезата на “паркирано в нарушение на пра­ви­лата за движение” МПС – било поради наличие на изрично обозначение за това с надлежнопоставен пътен знак или когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участ­ни­ци в движението.

Следващият момент се свърза с наличното нареждане на лице по чл.168 от ЗДвП за преместване на неправилно паркираното МПС.

Както се посочи по – горе в изложението споменатите лица са такива или упъл­­номощени от министъра на вътрешните работи или от собственика на пътя.

В настоящият случай по делото се установи от приложените схеми, че описаното от органа съоръжение (тротоар) не попада в някой от урегулираните поземлени имоти, обособени в района, а е част от имот с идентификатор 07079.622.101, чието отреждане е „за второстепенна улица“. В тази връзка и предвид обстоятелството, че въпросното длъжностно лице е служител на Община Бургас, която е собственик на улиците и пътищата на територията на населените места в общината, органът се явява териториално и материално компетентен да разпореди ПАМ на посоченото място.

Съгласно чл.167 ал.2 ЗДвП към общинската администрация се изграждат и “Служ­би за контрол”, определени от Кмета на Общината, на които са възложени тези функции.

Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с моти­ви­ра­­на писмена Заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези Заповеди е по реда на АПК /ал.4/.

Доколкото в ал.1 не е спомената хипотезата на чл.171 т.5, б.”б” ЗДвП и по ар­гу­мент за противното следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извър­ш­ва чрез нарочна писмена Заповед /с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат/, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, което не е необходимо да е в писмен вид.

С оглед на това и в настоящия случай приложената спрямо МПС-то, управлява­но от С.П., ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена от орган, упълномощен съгласно чл.168 ал.1 ЗДвП да извърши това.

От представеното от Община – Бургас, като собственик на об­щин­с­ките пъ­ти­ща, пис­ме­но доказателство в тази връзка, се установява, че с нарочна Заповед № 1453 от 15.06.2015г. на Кмета на Община Бургас са определе­ни длъж­но­ст­ните лица от сектора /не поименно а по длъжности, сред които е и длъжността гл. специалист/, които могат да прилагат ПАМ.

При това положение следва да се приеме, че приложената спрямо паркирания от С.П. лек авто­мо­бил ПАМ е издадена от компетентен орган, в предви­де­на­та за това форма и при спазване на административно производствените прави­ла за това.

Независимо от това същата е незаконосъобразна по същество. Доколкото ПАМ е постановена устно, за мотивите на органа следва да се съди от останалите му служебни действия, извън самата ПАМ, извършени по повод на констатираното от него противоправно действие. Такива са изложени в представения по делото Протокол на л.11, с автор ответното дл. лице, както и в цитирания по-горе АУАН и приетия за сведение снимков материал.

Констатациите на фактите и обстоятелствата са описани по начин неизясняващ наличието на коя (само една) или на кои (допустимо е на всички) визирани в разпоредбата на чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП хипотези е имал предвид ответния орган.

Процесното МПС се сочи да е паркирано върху тротоар, който е извън определениет от администрацията места. 

Съдът е приел представената по делото схема на фактическото разположение на пътните знаци в района на ПАМ, от която се установява, че процесното МПС не попада в зоната на действие на някакъв пътен знак. Това и доколкото по делото не е представен Генерален план за организация на движението /ГПОД/ на гр. Бургас, от който да бъде установено налице ли е надлежно въвеждане на отразените в проекто-схемата за безопасност на движението знак, води съдът до извод, че пътен знак към момента на постановяване на спорната ПАМ не е бил въведен по надлежния ред, в изискуемата от закона форма - стационарен и снабден с допълнителна табела Т-17 за репатриране и фактически такъв не се е намирал намясто, което обстоятелство в пълнота отхвърля наличието на първата от двете хипотеза на чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП – МПС-то да е било, “паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обоз­­начени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително премест­ва­не...”.

На следващо място следва да бъде прецено и това дали същото МПС, е било паркирано в нарушение на правилата за движение, като е създавало опасност или е направило невъзможно преминаването на другите участници в движението.

След като бе установено, че спорното МПС не попада в обхвата на действие на даден пътен знак, валидни си общите правила за паркиране, установени с разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, изр, първо, според която  за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Спорно в тази връзка между страните е обстоятелството паркирано ли е било процесното МПС на тротоара или то се е намирало най-вдясно на платното за движение. Видно от снимковия материал по делото, жалбоподателят е паркирал успоредно на оста на пътя, по посока на движението.

За да се установи дали самото място е част от пътното платно или е тротоар, Съдът взема предвид нормативноустановеното определение за тротоар по §6, т.6 от ЗДвП, съгласно която "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.“ Видно от снимковия материал тази част от пътя, където е било репатрирано МПС-то на жалбоподателя може да се приеме като отговаряща на това описание. Аргументът на процесуалния представител на жалбоподателя, че той започвал практически отникъде и водел до никъде не може да бъде такъв в защита на обратната теза, тъй като липсва подобно изискване или нормативноустановена характеристика на тротоара. Наред с това следва да бъде кредитирана справката от СГКК – Бургас, комплексно със скиците, установяващи, че тази част от земната повърхност попада върху второстепенната улица, т.е. става ясно , че тя е част от пътя, а не е част от паркинг, както претендира жалбоподателя, тъй като отреждането на част от улицата в близост до спорното място за паркинг не е реализирано.

Т.е. паркирането е извършено в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. За да е налице предпоставка за принудителното му преместване обаче следва при условията на кумулативност да е доказано и това, че паркирано по този начин МПС-то или създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението (или и двете). Доказателства за това обстоятелство могат да бъдат както събрани както с гласни и писмени доказателствени средства, така и посредством реализирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя с влязъл в сила санкционен акт.

Двете предпоставки са посочени алтернативно от законодателя, като доказването наличието на дори и една от тях во­ди до извода за нейната материалноправна законосъобразност. Съществено за съдебния състав по конкретното дело е обстоятелството, че в протокола на л.11 не се сочи наличието на нито една от тях. В приложения по делото АУАН на л.13 също не се твърди автомобилът да е създавал опасност или да е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Доказателство за това е и обстоятелството, че адм. наказателната му отговорност е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, а не за тази на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;

Такива изводи не могат да бъдат направени и от приетият за сведение снимков материал. От една страна същият не е запечатал физически лица участници в движението, пешеходци (доколкото се касае за зает тротоар), за които да е невъзможно да преминат, а от друга при оглед на разположението на автомобила (най-вдясно на тротоара), установената липса на сгради, които да граничат с него отдясно и след съобразяване с ширината на пътното съоръжение и на самото МПС (по данни предоставени от процесуалния представител на ответния орган) – л.55 и л.60-61 се установява, че свободната част от тротоара е била над 1,5 м. ( 3,35м./ширина на тротоара/ -1,809м./ширина на репатрираното МПС/ = 1,541м/свободна площ за преминаване на пешеходци/), което разстояние е достатъчно за преминаване и на бебешка количка за близнаци и разминаване на пешеходци, движещи се в различни посоки. Този факт оборва вероятността автомобилът да е създавал опасност или да е правел невъзможно преминаването на други участници в движението.

Единственото твърдение в подкрепа на обратната теза са спомените на св. С., оборени от останалия събран по делото доказателствен материал и от математическите изчисления по делото.

Това обстоятелство се явява съществено за крайния извод по спора, а именно че липсват законово регламентираните препоставки по налагане на спорната ПАМ, която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на МПС, доколкото собствеността е неприкосновена.

Във връзка с изложените мотиви съдът намира за необходимо да отбележи, че не всяко нарушение на нормите на ЗДвП е основание за репатриране на нарушителя, а само тези, попадащи в хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“, при които по надлежен и категоричен начин е доказано, че неправилно и незаконосъобразно паркираното МПС „създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението“.

При това положение следва да се приеме, че процесният индивидуален ад­ми­ни­ст­ративен акт е неправилен и незаконосъобразен, а жалбата срещу него осно­ва­телна и като такава следва да бъде уважена.

            От жалбоподателя е поискано присъждането на съдебни разноски, поради ко­ет­о и такива се присъждат в установения като направен размер, а именно 10,00 лева за д.т. и 400,00 лева адв. хонорар.

Воден от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ наложената на 08.05.2016г. от гл. специалист в отдел “Общофункционален Контрол” при Дирекция “Управление при Кризи Обществен Ред и Сигурност” при Община Бургас Т.Н.Т. принудителна административна мярка “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел  “Тигуан”, с рег. № ****, паркиран според органа “върху тротоара” до хотел Парк в Парк Езеро, гр. Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.П.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 410 лв. разноски по делото.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                            

                                                                          

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: