Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           555                           20.03.2015 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                             Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 979 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 18, ал.5 от ППЗЗД, и е образувано по повод постъпила жалба от Б.Н.Г. с ЕГН **********,***, против задължително предписание № ЗД- 94ББ/0001 от 10.01.2013 г. на директора на дирекция “Социално подпомагане”- Карнобат, потвърдено с решение № 3/07.02.2013 г. на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане”- Бургас. С жалбата се оспорват също заповеди № ЗД- ЗД 01/0001 от 02.01.2013 г., № ЗД- ЗД 01/0002 от 02.01.2013 г. и № ЗД- ЗД 01/0003 от 02.01.2013 г., издадени от директора на дирекция “Социално подпомагане”- Карнобат.

С оспорените заповеди № ЗД- ЗД 01/0001 от 02.01.2013 г., № ЗД- ЗД 01/0002 от 02.01.2013 г. и № ЗД- ЗД 01/0003 от 02.01.2013 г., издадени на основание чл. 20, ал.1, т.4 от ППЗЗД, вр. чл. 3, т.3 и чл.4, ал.1 от ЗЗД, са насочени съответно Р.И.Х. с ЕГН **********, Л.И.Х. с ЕГН ********** и Б.Н.Г. към ползване на социална услуга “психологическо консултиране” в Център за обществена подкрепа- Карнобат за период от три месеца, считано от 07.01.2013 г. Поради заявен от Г. отказ да съдейства за изпълнение на определените мерки за закрила, е издадено и оспореното задължително предписание, с което на основание чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), вр. чл. 18, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), е предписано на последната да не препятства изпълнението им; да не допуска конфликтни ситуации при изпълнението им; да подготви децата по подходящ за възрастта им начин за ползване на предложената им социална услуга в Център за обществена подкрепа- гр. Карнобат; да се въздържа от действия, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху психическото, умственото и нравственото развитие на децата.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорените актове, поради противоречие с материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила. В нея се сочи, че заповедите  не са мотивирани. Изложено е също, че жалбоподателят Г. и двете деца са подложени на психически тормоз от страна на бащата И. Х., по чиято молба е започнало административното производство. Наред с това се сочи, че децата са добре възпитани, с отличен училищен успех и нормални взаимоотношения със съучениците и учителите си.

Производството е висящо за втори път пред Административен съд- Бургас, след като с решение № 5907/29.04.2014 г., постановено по адм.д. № 15421/2013 г., Върховният административен съд на Република България е обезсилил частично и отменил в останалата част постановеното при първоначалното разглеждане на спора решение № 1760/30.09.2013 г. по адм.д. № 522/2013 г. на АСБ, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.

В съдебното заседание жалбоподателят Б.Г. поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното предписание. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Назначеният в съдебното производство особен представител на малолетните жалбоподатели Л.И.Х. и Р.И.Х. излага становище за неоснователност на жалбата против заповеди № ЗД- ЗД 01/0001 от 02.01.2013 г. и № ЗД- ЗД 01/0002 от 02.01.2013 г.

Ответникът оспорва жалбата. Представя доказателства. В писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. По делото няма данни за връчване на оспорените заповеди и на решение № 3 от 07.02.2013 г., издадено от РДСП- Бургас, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Децата Л.Х. и Р.Х. са родени от фактическото съжителство на жалбоподателя Б.Г. с лицето И. Х.. От 2005 г. родителите не живеят заедно и взаимоотношенията им са конфликтни. Грижите по отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца се полагат от майката Б.Г., на която е предоставено упражняването на родителските права, видно от приложеното по делото решение № 118/05.05.2006 г. по гр.д. № 347/2005 г. по описа на РС- Карнобат, оставено в сила с решение № 104/07.06.2007 г. по в.гр.д. № 636/2006 г. на Окръжен съд- Бургас и решение № 274/09.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5412/2007 г. Със съдебното решение е определен режим на лични контакти на бащата Х. с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на съответния месец от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че бащата И. Х. многократно е сезирал ДСП- Карнобат и други институции, за неспазване режима на лични контакти с двете малолетни деца и за настъпили конфликти с майката Б.Г. във връзка с тяхното отглеждане и възпитание. В жалбите същият първоначално е твърдял, че майката ограничава контактите му с децата до определените със съдебното решение дни, а впоследствие- че тези контакти са изцяло преустановени. С жалба до ДСП от 09.10.2012 г. същият е заявил още, че „децата се принуждават от собствената им майка да лъжат и крадат”, като в тази връзка е описал случай от началото на м.октомври 2012 г., когато детето Р. взело от касичката на брат си наличната сума от 595 лева, мотивирайки постъпката си с неплащане на издръжка от страна на бащата. След проведени на 19.10.2012 г. срещи на служители от ДСП с майката Б.Г. и с децата (отразени в протоколи на л.67 и л.68 от адм.д. № 522/2013 г. на АСБ), извършената по сигнала проверка е приключила със заключение, че извършеното от малолетните деца е резултат от „обстоятелствата и предпоставките, създадени от двамата родители“, като с писмо изх. № ЗД-94 ИИ/0010 от 26.10.2012 г. е била отправена към бащата препоръка да ползва създадения в гр. Карнобат Център за обществена подкрепа, за да намери правилен подход при контактите си с децата и с тяхната майка. За случая е била образувана преписка в и РУП- Карнобат, прекратена по искане на Х., видно от приложената докладна записка (л.93 от делото).

На 07.11.2012 г. Х. е депозирал втора жалба до ДСП- Карнобат, с която е изразил недоволство от предходната проверка и е заявил, че ще сигнализира “всички възможни институции” за системния тормоз, упражняван върху децата от майка им. В допълнение същият е посочил, че в определените от съда дни за лични контакти срещите му с малолетните деца се препятстват от майката и от бабата по майчина линия Д.К., и е поискал с децата да работи психолог или училищен педагог. Във връзка с изложеното в жалбата социални работници са провели срещи с Х. и с майката Б.Г., видно от приложените по делото протоколи от 13.11.2012 г., 14.11.2012 г., 16.11.2012 г. и 05.12.2012 г., приключили със становище за ползване от посочените лица на услуга “психосоциално консултиране” в Център за обществена подкрепа- Карнобат.

На 20.11.2012 г. Х. отново е сезирал ДСП с твърдения за упражнен върху децата психически тормоз. В жалбата същият е изложил, че психическото състояние на децата продължава да се влошава, те са стресирани и объркани, тъй като са принудени да отказват посещения при него. На същата дата е депозирал и заявление за ползване на социална услуга- „психологическо консултиране“ в ЦОП- Карнобат. Такова искане е отправил и до директора на ОУ „Христо Смирненски“- гр. Карнобат с вх. № 872/22.11.2012 г. , но молбата не е удовлетворена, поради заявено от Г. с писмо вх. № 880/28.11.2012 г. несъгласие децата да посещават училищен психолог.

Жалби за нарушения при осъществяване режима на лични контакти с децата са били подадени от Х. и до Районна прокуратура- Карнобат на 25.10.2012 г., 22.11.2012 г. и 03.12.2012 г., и до Окръжна прокуратура- Бургас на 29.11.2012 г. От своя страна майката Б.Г. е сезирала неколкократно съда за упражнено от същия домашно насилие, като по образуваните гр.д. № 1152/2012 г. и № 674/2013г. по описа на Районен съд- Карнобат и в.гр.д. № 1696/2014 г. на Окръжен съд- Бургас са издадени от заповеди, с които са наложени мерки за защита на Г. и децата Р. и Л. Х..

От приложените в преписката социални доклади от 03.12.2012 г. е видно, че майката Б.Г. е осигурила необходимите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца материални условия. В докладите се сочи, че децата са любознателни и контактни, не проявяват агресия, редовно посещават учебни занятия. Такива констатации се съдържат и в представените становища от класните ръководители на децата (л. 57-58 от адм.д. № 522/2013 г.), като за констатираното от последните положително отношение на децата към училището свидетелстват и представените по делото удостоверение за завършен начален етап на основно образование, грамоти, благодарствено писмо и сертификат- на л.95-100. В социалните доклади е отбелязано още, че двамата родители са загрижени за здравето и правилното развитие на децата и се стараят максимално да задоволят потребностите им, но конфликтните им взаимоотношения и нежеланието им да контактуват с нормален тон създават напрежение в живота на децата и формират у тях неточна представа за семейни взаимоотношения. В заключение е посочено, че поради преустановяване контактите на децата с бащата, е налице синдром на родителско отчуждение и е необходимо да бъдат предприети мерки за закрила на основание чл. 23 т.1-3 от ЗЗД.

С оглед направените с докладите констатации и препоръки, на 05.12.2012 г. в ОЗД- Карнобат е проведена среща с майката Б.Г.. В проведения разговор Г. отново е отказала да ползва социални услуги заедно с двете деца, видно от приложения по делото протокол, съдържащ и констатации за „грубо и арогантно“ поведение на последната. На същата дата Г. е депозирала в ДСП и заявление, съдържащо изричен отказ от ползване на предложената социална услуга (л.33 от адм.д. № 522/2013 г.). На 06.12.2012 г. са били проведени срещи и с двете деца в присъствието на класните им ръководители, за които са съставени съответните протоколи (на л.34 и л.35 от адм.д. № 522/2013 г.). В разговора със социалните работници детето Р. е заявило, че се чувства добре в училище и при майка си, не желае да посещава баща си и се чувства обидена от посещенията му в училището, тъй като я злепоставя. Детето Л. е споделило, че няма родител, който се държи зле с него, но се чувства добре при майка си.

След приключване на проверката в ДСП- Карнобат е изготвен план за действие с всяко от децата (на л. 37 - 40 от делото), изпратен на жалбоподателя Г. с писмо изх. № ЗД-94 ББ/0003 от 07.12.2012 г., връчен на 13.12.2012 г. С писмото последната е уведомена, че ще бъдат предприети спрямо децата мерки за закрила в семейна среда. С последващо писмо изх. № ЗД-94 ББ/001 от 02.01.2013 г. Г. е поканена да се яви в ЦОП- Карнобат за запознаване с условията за ползване и с доставчика на социалните услуги.

При тези данни и поради неизпълнение на предвидените с плана за действие мерки в указаните срокове, са издадени оспорените в настоящото производство заповеди за ползване на социални услуги. Като фактическо основание за издаването им се сочат влошените взаимоотношения между родителите, съпроводени с многобройни противоречия и скандали през периода на раздялата, на които децата са неволни свидетели. Изложено е, че неведнъж децата са изправяни пред необходимостта да разговарят със служители от различни институции и да дават обяснения за постъпките си и тези на родителите си, във връзка с жалби на единия или другия от тях, а тепърва предстои да се явяват и в съдебно заседание, което е силно притеснително за тях. Формиран е извод, че децата се нуждаят от подкрепа и консултиране, съобразно степента на развитието им. В заповедта, чийто адресат е Г., е отбелязано още, че поради дългия период на конфронтиране с бащата на децата, е необходимо да и́ бъде оказана подкрепа с цел изграждане на адекватен модел на родителстване, тъй като тя осигурява основната грижа за децата и е носител на по-големи отговорности. Направление за ползване на социални услуги е издадено и по отношение на И. Х. на 02.01.2013 г., въз основа на подадената от него молба с вх. № ЗД 94 44/17 от 20.11.2012 г.

От приложения по делото (на л.47 от адм.д. № 522/2013 г.) протокол за проведена на 07.01.2013 г. междуинституционална среща е видно, че на отправената покана за договаряне на дейности по издадените заповеди за социални услуги Г. не се е отзовала, поради което не е стартирало предоставянето на тези услуги. Предвид заявения от последната категоричен отказ да сътрудничи за изпълнение на мерките за закрила, социалният работник Р. е изготвила доклад- предложение за издаване на задължително предписание. На 10.01.2013 г. е издадено оспореното предписание, с което на Г. се предписва да не препятства изпълнението на заповедите; да не допуска конфликтни ситуации при изпълнението им; да подготви децата по подходящ за възрастта им начин за ползване на предложената им социална услуга в Център за обществена подкрепа- гр. Карнобат; да се въздържа от действия, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху психическото, умственото и нравственото развитие на децата. Предписанието е връчено на адресата на 11.01.2013 г., видно от приложения по делото (на л.50 от адм.д. № 522/2013 г.) протокол.

От съдържанието на приложения в преписката социален доклад, изготвен от Р.Р.- социален работник в Центъра за обществена подкрепа, се установява, че с децата са били проведени няколко срещи, първата от които- на 17.01.2013 г., а на 30.01.2013 г. е била проведена среща между Г. и социалните работници от Центъра за обществена подкрепа за предоговаряне на графика за срещи с психолога. В съставения доклад за резултат от ползваната от детето Л. *** е отбелязано, че процесът на консултиране е прекратен, поради липса на съдействие от страна на майката (такива опасения са изразени от социалните работници и в съставения по-рано доклад от 04.03.2013 г.). В доклада е отразено, че вследствие въвличането на момчето в конфликта на родителите поведението му се характеризира с тревожност и липса на автентично отношение и вяра в собствената преценка. Посочено е, че съществуват реални рискове след време в период на възрастови кризи (особено в периода на юношеството) да се проявят девиации, поради нерешения вътрешен конфликт за лоялност към единия родител и поетата отговорност и вина за конфликтите и съдебните дела между родителите. Препоръчва се продължаване работата с детето с цел осигуряване на среда, където свободно да изкаже собствените си страхове и негативни емоции. Същата препоръка е дадена в изготвения доклад от 29.04.2013 г. и по отношение на Р.Х..

С решение № 3 от 07.02.2013 г. на РДСП- Бургас жалбата на Г. против издаденото задължително предписание е отхвърлена. В решението са възприети изводите на административния орган, издал задължителното предписание, като в допълнение се сочи, че предписанието е издадено, след поредния отказ за сътрудничество от страна на майката Б.Г., която в проведен телефонен разговор със социалните работници е заявила, че не възнамерява да присъства на уговорената среща.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорените заповеди № ЗД- ЗД 01/0001 от 02.01.2013 г., № ЗД- ЗД 01/0002 от 02.01.2013 г. и № ЗД- ЗД 01/0003 от 02.01.2013 г. са издадени от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), в предвидената от закона форма и съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Издадени са в резултат на задълбочено проучване, при изяснена фактическа обстановка и установена необходимост от ползването на социалната услуга. В тях ясно и пълно са изложени фактическите обстоятелства, установени в хода на административното производство, съставляващи основание за издаването им.

При издаване на заповедите са спазени материалноправните разпоредби.

С решение № 118/05.05.2006 г. по гр.д. № 347/2005 г., постановено по описа на РС- Карнобат, е определен режим на лични отношения на бащата И. Х. с малолетните Л. и Р. Х.. Решението е влязло в сила и на основание чл. 297 от ГПК е задължително както за страните по него, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

От данните по делото е видно, че определеният с решението режим на лични отношения не се изпълнява от м. октомври 2012 г. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложените протоколи от 30.07.2013 г. и 11.07.2013 г. на държавен съдебен изпълнител Димитрова по изпълнително дело № 243/2013 г., както и от останалите писмени и гласни доказателства по делото.

Изслушани в съдебното заседание, двете деца заявяват, че не желаят да виждат своя баща, тъй като се чувстват обидени. Споделят, че той е отправил към тях упреци за взети от касичката на Л. пари, а на улицата обиждал тяхната майка и бабата по майчина линия. В тази връзка по делото са представени и писмени доказателства относно медийни публикации от м.декември 2014 г., съдържащи изявления на бащата Х., по същество идентични с изложеното в жалбите на последния до ДСП.

Видно от заключението на извършената по делото съдебно-психологическа експертиза, съжителството на децата с майката и по-дългото отсъствие на бащата в живота, възпитанието и развитието на децата дават отражение върху оценъчната способност на последните спрямо хора, факти и събития. Вещото лице сочи, че демонстрираната емоционална привързаност на децата към майката е и несъзната идентификация на децата с личността и позицията на майката, а въвличането на децата в спор от такова естество не благоприятства тяхното емоционално и психическо развитие и предполага, че прогнозите за самите тях няма да са добри. Наред с това сочи, че този спор трудно би могъл да се реши без намесата на медиатор. В с.з. вещото лице заявява, че у децата се наблюдава родителско отчуждение, изразено в нежелание на същите да се срещат с бащата и отхвърляне на всичко, което е свързано с него.

При тези констатации съдът счита, че са налице основанията на 20, ал.4, т.1 от ППЗЗД. Децата се нуждаят от двамата си родители за своето физическо и психическо развитие и е в техен интерес запазването на връзките с родителя, който не полага непосредствено грижите по отглеждането и възпитанието им. Отхвърлянето на който и да е от родителите се противопоставя на техните потребности. В конкретния случай са налице данни за безкомпромисно отхвърляне на единия родител от страна на малолетните Л. и Р., които данни несъмнено сочат настъпило родителско отчуждение и независимо от обстоятелствата, които са допринесли за настъпването му, налагат предприемане на съответните мерки по ЗЗД, поради създадената опасност от увреждане на психическото, нравственото и социалното развитие на децата. Такива мерки не са предприети от жалбоподателя Г. като техен родител. Напротив, същата заявява нежелание за ползване на предложените с плана за действие социални услуги. Следователно, налице са предпоставките на чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗЗД за издаване от директора на дирекция „Социално подпомагане“ на заповеди със съдържанието на процесните, включително на заповедта, чийто адресат е Г., доколкото прилагането на мерките би могло да е успешно, само при участие на всички членове на семейството. В тази връзка следва да се отбележи, че направление за ползване на социалните услуги е издадено и по отношение на бащата И. Х., по негово искане. Съдът счита, че предприетите от ДСП- Карнобат мерки относно двете деца и майката са съобразени с разпоредбите на закона и са подходящи, с оглед осигуряване правото на децата на нормално физическо и емоционално развитие, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, жалбата против издадените заповеди за ползване на социални услуги се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът намира за законосъобразно и оспореното задължително предписание, поради следното:

Предписанието е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 18, ал.4 от ППЗЗД, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че в него липсват констатации за отказ на майката да сътрудничи за изпълнението на мерките за закрила, което е една от предпоставките на чл. 18, ал.4 от ППЗЗД, посочен като основание за издаването му. Данни за нежелание на Г. да сътрудничи за реализиране на мерките за закрила, обаче, се съдържат в предхождащия издаването на административния акт доклад-предложение за издаване на задължително предписание, съставен за целите на предстоящото издаване на акта, а и посоченият пропуск е преодолян с изложените от директора на РДСП- Бургас съображения в решение № 3 от 07.02.2013 г., което позволява да се провери законосъобразността на акта при обжалването му по съдебен ред. Ето защо съдът приема, че са изпълнени изискванията на закона за излагане на фактическите основания за издаване на акта, съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.

Според нормата на чл. 18, ал.2 от ППЗЗД, мерките за закрила се прилагат съгласно изготвения план за действие. При отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание (ал.4). В конкретния случай, видно от приложения доклад за резултат от ползваната услуга, изготвен от ЦОП- Карнобат, предприетите мерки не се изпълняват, поради отказ на майката да посещава психолог и да води децата. Подобно поведение, независимо от преценката на родителя и от желанието на децата, е неприемливо от гледна точка на интересите на последните и не съответства на обективните им потребности от грижи, емоционално и нравствено развитие, и социални контакти. Ето защо, предвид заявеното от майката изрично нежелание да сътрудничи на ДСП за прилагане на мерките за закрила и създадените обективни пречки за това, съдът счита, че са налице и предвидените в нормата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД материалноправни предпоставки за издаване на задължителното предписание. В цитираната норма не е предвидено изискване за издаване на нарочна заповед за прилагане на мерките за закрила, поради което обстоятелството, че към момента на издаване на предписанието трите процесни заповеди не са влезли в сила, е ирелевантно.

По изложените съображения съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на оспорените актове. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Г. с ЕГН **********,***, подадена в лично качество и в качеството на законен представител на малолетните Р.И.Х. с ЕГН ********** и Л.И.Х. с ЕГН **********, против заповед № ЗД- ЗД 01/0003 от 02.01.2013 г. на директора на дирекция “Социално подпомагане”- Карнобат и задължително предписание № ЗД- 94ББ/0001 от 10.01.2013 г. на директора на дирекция “Социално подпомагане”- Карнобат, потвърдено с решение № 3/07.02.2013 г. на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане”- Бургас, съответно против заповеди № ЗД- ЗД 01/0001 от 02.01.2013 г. и № ЗД- ЗД 01/0002 от 02.01.2013 г., издадени от директора на дирекция “Социално подпомагане”- Карнобат.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                СЪДИЯ: