РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 06 ноември 2009 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 12 октомври 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа адм. дело № 993 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 900210/24.04.2009 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-141/23.06.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “Бургойл къмпани” ЕООД, гр.Бургас е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 год. в размер на 1 378,95 лв. и лихва в размер на 221,93 лв., както и дължими лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2007 год. в размер общо на 6 278,27 лв., отнасящи се за периода 01.01.2007 – 31.03.2007 год.

         Жалбоподателят обжалва ревизионният акт само в частта относно задължението за допълнително определен корпоративен данък за 2007 год. и начислената лихва за забава. Счита, че в случая не е налице отклонение от данъчно облагана по смисъла на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, във връзка с предоставен безлихвен заем в размер на 453 000 лв. на свързаното лице “Бург ойл” АД, поради което органът по приходите неправилно е увеличил финансовият резултат на жалбоподателя с размера на дължимата лихва по предоставения паричен заем. Тезата на ревизираното дружество е, че държавният бюджет не е ощетен, тъй като ако се доначисли корпоративен данък при заемодателя, със същата сума следва да бъде възстановен недължимо платен данък при заемополучателя, тъй като при него размерът на начислената лихва следва да бъде начислен като разход, който при преобразуване на финансовият му резултат ще доведе до намаляване на облагаемата печалба. Иска се отмяна на ревизионния акт в тази негова част, както и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание търговското дружество – жалбоподател се представлява лично от управителя П., както и от адв. К., като поддържат подадената жалба на сочените основания, ангажират допълнителни доказателства, представят писмени бележки по съществото на спора, претендират разноски.

         Ответникът – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва основателността на жалбата, оспорва и съдебно-икономическата експертиза като неотносима към спора, претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса с оглед защита на значим обществен интерес дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Със Заповед № 801325/03.11.2008 год. на началник сектор “РП”, отдел “КД”, при Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, променена по отношение на срока за извършване на ревизията със Заповед № 900210/09.02.2009 год., е възложено извършването на ревизия на търговското дружество “Бургойл къмпани” ЕООД, гр.Бургас, с обхват на ревизираните задължения – корпоративен данък за периода 01.01.2005 – 31.12.2007 год., данък по чл.34-36 от ЗКПО за периода 01.01.205 – 31.12.2006 год., данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2007 – 31.12.2007 год., данък по чл.38 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2005 – 31.12.2006 год. и данък по чл.42 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 – 31.12.2007 год. Резултатите от ревизията са обобщени в РД № 900210/27.03.2009 год., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден обжалваният РА № 900210/24.04.2009 год. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на ревизираното лице е определено допълнително задължение за корпоративен данък за отчетната 2007 год. в размер на 1 378,95 лв. и лихва за забава в размер на 221,93 лв., както и лихви върху дължимите авансови вноски за корпоративния данък в размер на 6 278,27 лв., дължими за периода 01.01.2007 – 31.03.2007 год. В производството по оспорване по административен ред, ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № РД-10-141/23.06.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас. Предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност е ревизионният акт само в частта относно допълнително определеното задължение за корпоративен данък в размер на 1 378,95 лв. и дължимата за него лихва за забава в размер на 221,93 лв.

         Установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят “Бургойл къмпани” ЕООД през 2007 год. е предоставил безлихвен заем в размер на 453 000 лв. в полза на “Бургойл” АД. Безспорно е по делото, че двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК, във вр. с § 1, т.13 от ДР на ЗКПО, предвид обстоятелството, че управителят на “Бургойл къмпани” ЕООД В.П. е изпълнителен директор на “Бургойл” АД. Органът по приходите е изчислил дължимата лихва върху предоставените заемни средства в размер на 13 789,54 лв. и е приел, че с размера на тази сума следва да бъде увеличен финансовият резултат на дружеството, като в резултат на извършените корекции на резултата е доначислил за внасяне корпоративен данък в размер на 1 378,95 лв., ведно с дължимата лихва за забава. Позовал се е на нормата на чл.15 от ЗКПО и чл.16, ал.2, т.3 от с.з. относно наличието на предпоставки за отклонение от данъчно облагане, което е послужило като основание за увеличаване на финансовия резултат на ревизираното дружество.

         Ревизионният акт е законосъобразен.

         Съгласно нормата на чл.15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В конкретния случай, взаимоотношенията между “Бургойл къмпани” ЕООД и “Бургойл” АД по повод на предоставените заемни средства в размер на 453 000 лв. се отличават от условията, които биха възникнали между несвързани лица, предвид обстоятелството, че заемът е уговорен като безлихвен, следователно, налице са предпоставките за определяне на финансовия резултат на ревизираното дружество, при условия които биха възникнали за несвързани лица.

         Налице е също така и констатираното от органа по приходите отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, съгласно който, за отклонение от данъчно облагане се смята и  получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. За разлика от алинея 1 на чл.16 от ЗКПО, коментираната от съда правна норма на чл.16, ал.2 борави с понятието “се смята”, поради което, в случая, законодателят е възприел една законова фикция за наличието на отклонение от данъчно облагане, в хипотеза на предоставен безлихвен заем. Ето защо, дали в резултат на така договорените между страните взаимоотношения ще се стигне до ефективно или не, ощетяване на бюджета, в какъвто смисъл е тезата на жалбоподателя, е без правно значение. Ето защо, в случаите на безлихвен заем, отклонението от данъчно облагане се предполага и произтича ex lege, независимо от формалния финансов резултат, които би се получил при двете дружества. При това тълкуване на закона, безпредметно се оказва коментирането на изслушаната съдебно-икономическа експертиза.

         Не се възприема от съда и тезата на жалбоподателя, че в случая следва да се тълкува духът на закона, за да не се достига до неоправдан формализъм. В процеса на правоприлагане на данъчните закони, недопустимо е те да бъдат подлагани на разширително или стеснително тълкуване, предвид обстоятелството, че регламентират публичноправни отношения. Отделно от това, в случая не е налице и необходимост както от тълкуване, така и от прилагане духа на закона, предвид казуистичния подход на законодателя при уреждане на хипотезите на отклонение от данъчно облагане.

         На основание изложените по-горе мотиви, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, като с оглед изхода на процеса, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, съобразно обжалваната част, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 236,05 лв.

         Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бургойл къмпани” ЕООД със седалище и адрес на управление *** против Ревизионен акт № 900210/24.04.2009 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-141/23.06.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, В ЧАСТТА, в която е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 год. в размер на 1 378,95 лв. и лихва в размер на 221,93 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА “Бургойл къмпани” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с Булстат 102837232 да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 236,05 лв. разноски по делото.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          СЪДИЯ:……………..