Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1616                 от 17.10.2017 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2025 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Булгарплод комерс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н.Коперник” ***, представлявано от В.И.К. - управител и адрес за призовки и съобщения: гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, източно от хотел „Кокиче“, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 213-0226067/21.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“,  ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“, във връзка с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект” – склад за плодове и зеленчуци в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, източно от хотел „Кокиче“, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответната страна – директор на Дирекция „Контрол“,  ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването, представя административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 213-0226067/21.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“,  ТД на НАП Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект” – склад за плодове и зеленчуци в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, източно от хотел „Кокиче“, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни.

В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания – при извършена проверка на 20.07.2017 г., в 18,25 часа в цитирания търговски обект е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон за извършена продажба на стока на стойност 5,37 лева от регистрираното в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан. След легитимация от страна на органа по приходите е извършен опис на паричните средства в касата в присъствието на управителя на обекта, като е разпечатан отчет. Констатира се, че към момента на започване на проверката разчетността от ФУ по междинен отчет е 602,17 лева, а фактическата наличност по опис на каса е 615,47 лева. Следователно налице е положителна разлика в размер на 13,30 лева. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0226067/20.07.2017 г.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд Бургас в настоящия си състав, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Неиздаването по установения ред на съответен документ за продажба на стока е нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква А  от ЗДДС. На практика е нарушен състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредбата), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – видно от приложената  на л. 25 по делото Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г., Изпълнителният директор на НАП е предоставил в т. 1 правомощия на директор на Дирекция „Контрол“,  ТД на НАП да налагат ПАМ – запечатване на обект в случаите на констатирано нарушение по чл. 186 от ЗДДС.

Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на  основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква А от ЗДДС, съгласно която ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по следните причини:

В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В настоящия казус административният орган е приел, че дружеството е нарушило изискванията на Наредбата. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.  Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 10 дни е достатъчно, за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ, като се има предвид, че срокът, определен в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда възможност запечатването да продължи до 30 дни.

В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че административният орган не е образувал административнонаказателно производство към момента на издаване на заповедта, тъй като на дружеството не е съставен акт за установяване на административно нарушение, още по –малко такъв да му е предявен и връчен.

По преписката не е представен  съставен АУАН за установеното нарушение. От съдържанието на протокола за извършена проверка се установява, че на представляващия дружеството е указано да се яви на 27.07.2017г. в 09.30 часа в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН. В хода на съдебното дирене ответникът не ангажира писмени доказателства и не представи съставен АУАН, респ. издадено наказателно постановление във връзка с извършеното нарушение.

Началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН за установеното нарушение (чл.36, ал.1 от ЗАНН). След като по делото не се ангажираха доказателства за надлежно съставен АУАН може да се направи извод, че спрямо дружеството – жалбоподател не е започнало административно наказателно производство. Нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС определя, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Видно от нормите на  чл. 186, ал. 1 от ЗДДС (относно налагане на ПАМ) и чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (от която се прави извод за необходимост от образуване на административнонаказателно производство) на практика макар това да са самостоятелни, различни и се развиват по различен процесуален ред производство– по реда на АПК и на ЗАНН, те взаимно си влияят. Установените в чл.34 ЗАНН преклузивни срокове за издаване на акт за установяване на административно нарушение и на наказателно постановление практически лишават нарушителя от възможността да прекрати ограничителната мярка в хипотезата на чл.187, ал.4 ЗДДС, в какъвто смисъл са основните оплаквания на жалбоподателя.

Поради факта, че липсва съставен АУАН, издаването на заповед за налагане на ПАМ относно запечатване на търговския обект преди издаване на наказателно постановление от една страна съставлява съществено процесуално нарушение и от друга лишава жалбоподателя от възможността да се възползва от вече посочената  привилегия, регламентирана в чл.187, ал.4 от ЗДДС. Следователно, налагането на ПАМ задължително е обвързано с наличието на административнонаказателно производство, в хода на което има наложено административно наказание. Наличието на този привилегирован текст обосновава извода, че целта за налагане на ПАМ по ЗДДС, е обезпечаване на вземанията към бюджета в случай, че наказателното постановление не бъде обжалвано или бъде потвърдено от съда. В този смисъл административният орган не е следвало да издава заповед за налагане на ПАМ преди да е съставен и връчен АУАН за установеното нарушение.

По изложените съображения жалбата на „Булгарплод комерс” ЕООД е основателна и като такава води до отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 213-0226067/21.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“,  ТД на НАП Бургас

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: